Часовникът за 10 000 години се изгражда дълбоко в планина в Западен Тексас. Проектът е финансиран от Джеф Безос, основателя на Amazon и един от най-богатите хора в света. Само това е достатъчно от години да предизвиква любопитство, но напоследък историята придоби още един пласт.
В интернет все по-често се свързват часовникът на Безос, огромните нови центрове за данни, ускореното развитие на изкуствения интелект и историите за подземни комплекси за най-богатите. Теорията стига дотам, че някои потребители в социалните мрежи твърдят, че центровете за данни не се изграждат само заради AI, а че един ден биха могли да осигуряват енергия и вода за огромни обекти под земята.
Доказателства за подобно твърдение няма. Няколко реални детайла обаче правят историята достатъчно интригуваща, за да се разпространява бързо в социалните мрежи.
Часовникът за 10 000 години се намира в планина в Тексас
Часовникът за 10 000 години не е обикновен часовник, а първоначалната идея дори не е на Безос. Тя е на американския изобретател и компютърен учен Дани Хилис и датира още от 90-те години, а зад проекта стои организацията Long Now Foundation.
По-късно Безос инвестира десетки милиони долари в изграждането на огромна версия на часовника в планина на негова земя в Западен Тексас.
Часовникът е проектиран да работи цели 10 000 години.
До механизма му води дълъг проход през планината, а самата конструкция е разположена във вертикално пространство с дълбочина приблизително 150 метра. Посетителите ще трябва да преминават през вътрешността на планината и да се изкачват по стълби, за да видят различните части на механизма.
Още по-интересното е, че часовникът за 10 000 години не е замислен като модерно електронно устройство. Той няма екран, не зависи от интернет и не е създаден така, че да се нуждае от стандартната електрическа мрежа. Става дума за огромна механична система със зъбни колела, тежести и други компоненти, проектирани да функционират изключително дълго време.
Слънчевата светлина служи за синхронизиране на часовника с реалното слънчево време, а температурните промени помагат на системата да получава енергия. Част от механизма може да бъде задвижвана и от самите посетители.
Часовникът разполага и със система от камбани. Мелодиите са замислени така, че в продължение на изключително дълъг период да създават различни комбинации.
Първият прототип на часовника е пуснат още през 1999 година и днес се намира в Science Museum в Лондон.
Идеята на целия проект всъщност няма нищо общо с обратно броене до някаква катастрофа. Хилис и Long Now Foundation искат да създадат символ на дългосрочното мислене – предмет, който да напомня на хората, че светът ще съществува много след тяхното поколение.
Но когато огромен часовник бъде поставен дълбоко в изолирана планина, а проектът е финансиран от милиардер като Безос, едва ли е изненадващо, че интернет започва да развива собствени теории.
Часовникът за 10 000 години, AI и теорията за подземните градове
По същото време, докато продължава изграждането на часовника, по света се появяват все повече нови центрове за данни.
Причината преди всичко е експлозивното развитие на изкуствения интелект. Обучението и работата на големи AI системи изискват огромна изчислителна мощност, а това означава сървъри, електроенергия и сериозни системи за охлаждане.
Международната агенция по енергетика очаква силен ръст на потреблението на електроенергия от центровете за данни до края на това десетилетие. Особен натиск създават именно центровете, предназначени за AI системи.
Има и още един важен фактор – водата.
Големите центрове за данни могат да използват значителни количества вода за охлаждане на оборудването, въпреки че потреблението зависи от технологията, местоположението и начина, по който е проектиран конкретният център. Именно комбинацията от огромно потребление на енергия, необходимост от вода, мащабни обекти и понякога изолирани локации се превърна в гориво за нова теория.
Според нея инфраструктурата, която официално се представя като необходима за развитието на AI, един ден би могла да обслужва и големи подземни комплекси.
Привържениците на теорията обръщат специално внимание на факта, че модерните центрове за данни изискват почти всичко, което би било необходимо и на голям изолиран обект – стабилен източник на електроенергия, вода, охлаждане, комуникационна инфраструктура и високо ниво на сигурност.
Оттук се ражда и твърдението, че под или в близост до някои от тези комплекси може да се изграждат своеобразни „подземни градове“, в които най-богатите биха могли да се укрият в случай на война, климатична катастрофа, обществени безредици или друга мащабна криза.
Точно тук обаче историята преминава от фактите към спекулациите.
Няма надеждни доказателства, че центровете за данни на Безос или други големи технологични компании захранват тайни подземни градове. Няма доказателства и че часовникът за 10 000 години е свързан с подобен проект.
Интересното е, че самият часовник на Безос дори не подкрепя особено тази теория. Механизмът му умишлено е проектиран така, че да зависи възможно най-малко от съвременната инфраструктура и да може да оцелее в продължение на огромен период от време.
От друга страна, подземните съоръжения за милиардери не са напълно измислена тема.
От години съществуват луксозни убежища и бивши военни бункери, превърнати в обекти, предназначени за изключително богати купувачи. Някои технологични милиардери публично са свързвани с изграждането на големи частни комплекси с подземни помещения. Затова идеята, че най-богатите подготвят места, в които могат да се оттеглят при сериозна криза, не звучи напълно невероятно за много хора.
Но между частен бункер и цял таен град под център за данни има огромна разлика.
Засега разполагаме с няколко отделни факта: часовникът за 10 000 години действително се изгражда в планина, милиарди долари се инвестират в нови AI центрове за данни, тяхното потребление на електроенергия и вода нараства, а богати хора действително инвестират значителни средства в частна сигурност и убежища.
Това, което не е доказано, е, че всички тези неща са част от един общ план.
Може би именно затова тази теория стана толкова популярна. Тя не започва с напълно измислено събитие, а взема няколко реални и необичайни проекта и прокарва връзка между тях, за която засега няма доказателства.
А часовникът за 10 000 години, скрит дълбоко в планина в Тексас и създаден така, че потенциално да работи чак до 12-ото хилядолетие, със сигурност е идеалният детайл за подобна история.
