Съединените щати разшириха кампанията си срещу Международния наказателен съд (МНС), като на 18 август наложиха санкции на председателката на съда Томоко Акане и на старшия адвокат Абдулайе Сейе. Решението на американското Министерство на финансите е поредната стъпка в конфликта между администрацията на президента Доналд Тръмп и базирания в Хага съд.
Мерките са наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC)
съгласно Изпълнителна заповед 14203, подписана от Тръмп на 6 февруари 2025 година. Тя предвижда санкции срещу чуждестранни лица, свързани с определени действия на Международния наказателен съд. Те включват разследване, арест, задържане или преследване на лица, определени от Вашингтон като защитени.
Санкционирането на Акане е особено значимо, тъй като тя е председателка и съдия на Международния наказателен съд. Сейе е старши адвокат в службата на прокурора. И двамата са обвинени от американската администрация в участие в действия на съда срещу представители на правителства, които не са приели юрисдикцията му.
Санкциите не са насочени срещу самия МНС като организация. Те блокират собствеността и имуществените интереси на посочените лица, които попадат под американска юрисдикция, и по принцип забраняват на американски граждани и компании да извършват сделки с тях без специално разрешение. Предвидени са и ограничения за влизане в Съединените щати.
Защо Вашингтон е в конфликт с Международния наказателен съд?
Американската позиция се основава на дългогодишно противопоставяне срещу юрисдикцията на МНС над граждани на държави, които не са страни по Римския статут. Съединените щати участваха в преговорите по договора, но гласуваха против приемането му през 1998 година. Президентът Бил Клинтън подписа документа през 2000 г., но не беше ратифициран от Сената. През май 2002 г. Вашингтон официално уведоми ООН, че не възнамерява да стане страна по статута.
Същата година Конгресът прие Закона за защита на американските военнослужещи, който ограничава сътрудничеството с Международния наказателен съд. Американската позиция е, че съдът не може да упражнява наказателна юрисдикция над американски граждани без съгласието на САЩ или без друго правно основание, признато от Вашингтон.
Спорът придоби практическо измерение заради разследването на МНС за предполагаеми престъпления в Афганистан. През 2020 г. Апелативната камара на съда разреши разследване, което обхваща действия на американски военнослужещи и служители. Тогавашната администрация на Тръмп реагира със санкции срещу прокурора Фату Бенсуда и високопоставения служител на прокуратурата Факисо Мочочоко.
Президентът Джо Байдън отмени този санкционен режим през 2021 г., но не промени основното възражение на САЩ срещу юрисдикцията на МНС над граждани на държави извън Римския статут.
Конфликтът се изостри от производствата, свързани с Израел и палестинските територии. Палестина стана страна по Римския статут през 2015 година. През 2021 г. МНС постанови, че териториалната му юрисдикция обхваща Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим.
На 21 ноември 2024 г. съдът издаде заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант във връзка с предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Заповедите не представляват присъди, а съдебни решения, основани на твърдения за извършени престъпления.
Нетаняху отхвърли обвиненията, а Вашингтон определи действията на съда като посегателство срещу суверенитета на държави, които не са приели Римския статут.
Държавният секретар Марко Рубио определи МНС като „корумпиран и фатално политизиран“ съд и заяви, че администрацията на Тръмп няма да приеме действия, които според нея надхвърлят мандата на институцията.
От гледна точка на международното право обаче въпросът е по-сложен. Фактът, че дадена държава не е страна по Римския статут, не означава автоматично, че МНС няма никаква юрисдикция над нейни граждани. Член 12 от статута предвижда различни връзки, включително териториална.
Това означава, че при определени обстоятелства съдът може да разглежда престъпления, извършени на територия, която попада под неговата юрисдикция, дори заподозреният да е гражданин на държава, която не е страна по договора. Това различие е в основата на част от спора между Вашингтон и Хага.
Какво означават новите санкции?
Последните мерки са част от по-широка американска кампания. Администрацията на Тръмп вече е санкционирала прокурори, съдии и други лица, свързани с Международния наказателен съд. Сред тях е бившият главен прокурор Карим Хан, както и няколко съдии. През юли Вашингтон призова държавите, които са страни по Римския статут, да се оттеглят от Международния наказателен съд. Рубио пък представя политиката като защита на националния суверенитет.
Международният наказателен съд отхвърля тази оценка. В свое изявление съдът заяви, че санкциите срещу негови съдии, прокурори и служители подкопават върховенството на закона и способността на институцията да изпълнява мандата, предоставен ѝ от държавите, които са страни по Римския статут.
Юридическият спор има и практическо измерение. Санкционираните лица могат да бъдат изолирани от американската финансова система, а банки и компании извън САЩ могат да ограничат отношенията си с тях, ако са изложени на риск от американски санкции. Така ограниченията могат да засегнат не само достъпа до американски финансови услуги, но и международни транзакции, свързани с доларовата система.
Службата за контрол на чуждестранните активи посочи Акане и Сейе като блокирани лица и издаде лиценз, който позволява определени трансакции, необходими за прекратяване на сделки с двамата санкционирани до 17 септември.
Санкциите вече предизвикаха силна реакция в Съединените щати. Правозащитни организации заведоха дело срещу администрацията на Тръмп, твърдейки, че ограниченията пречат на работата им с МНС и ограничават възможността да търсят правосъдие за жертви на геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Отделно съдии от МНС оспориха американските санкции във федерален съд в Ню Йорк. Техният аргумент е, че мерките представляват извънсъдебен натиск върху съдии, които изпълняват международен съдебен мандат.
Конфликтът между Вашингтон и МНС надхвърля конкретните случаи, свързани с Израел или Съединените щати. В основата му стои фундаментален спор за границите на международната наказателна юрисдикция и дали държава, която не е страна по Римския статут, може да изключи своите граждани от юрисдикцията на МНС и при какви условия територията, на която е извършено престъпление, създава самостоятелно основание за действие на съда.
Създаден през 2002 г., МНС има мандат да преследва лица за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления при условията, определени от Римския статут. Случаят с Акане и Сейе показва, че спорът за неговите правомощия вече не е само юридически. Той се превръща в открит сблъсък между американската политика за държавен суверенитет и претенцията на международното наказателно право да търси отговорност независимо от националността на заподозрения.
