Международният ден на кучето, който се отбелязва на 26 август, е посветен на животното, което през хилядолетията е престанало да бъде само помощник на човека, а се е превърнало в негов приятел и дори член на семейството. Условията и начинът на живот са се променяли, но кучето е останало до човека – някога край огъня на първите човешки общности, а днес на дивана, в автомобила, по време на пътуване или просто до вратата, чакайки своя стопанин да се прибере.
Може би никое друго животно не се е превърнало в толкова свързана част с човешкото ежедневие.
Кучето не знае колко пари имаме, с какво се занимаваме, как е минал денят ни или колко сме успешни. Не го интересува какви дрехи носим, нито колко хора ни познават. За него най-важното нещо е много по-простичко – че сме се върнали.
Затова сценката, която е позната на всеки стопанин на куче, е толкова умилителна: вратата се открехва, чува се шум от лапи, вижда се една махаща опашка и посрещането ни е сякаш не сме се прибирали от месеци. А може дори да сме излезли само за няколко часа.
И зад описанието на това поведение не стои само желанието ни да приписваме човешки емоции на кучетата.
Любовта, която науката започна да измерва
Учените от години изследват специалната връзка между хората и кучетата.
Известно изследване, публикувано в списание Science, показва, че продължителният взаимен поглед между кучето и неговия стопанин може да задейства своеобразен положителен цикъл, свързан с окситоцина – хормон, който има важна роля за социалната привързаност и изграждането на емоционални връзки.
С други думи, онзи момент, в който кучето просто седи и гледа своя стопанин, е натоварен с повече значения, отколкото изглежда.
Изследвания показват и че самото завръщане на познат човек може да повлияе върху нивата на окситоцин при кучето, докато физическият и вербалният контакт след повторната среща може допълнително да удължи този ефект.
Затова кучето не е просто животно, което живее в дома ни.
То научава гласа, движенията и ежедневните ни навици. Знае кога вземането на определени ключове означава разходка и кога означава, че ще излезем без него. Разпознава звука на автомобила, стъпките в коридора и момента, в който отваряме пакетчето с любимата му храна.
Често не е необходимо да разбира нито едно наше изречение, за да усети, че нещо не е както обикновено.
А с времето човекът научава неговия език също толкова добре: един поглед означава „искам навън“, друг – „дай ми от това, което ядеш“, а трети е достатъчен, за да разбере стопанинът, че с кучето му нещо не е наред.
Това приятелство не се основава на общ език, а на хиляди малки повторения – разходки, докосвания, погледи, чакане и доверие.
Някога пазач и ловец, днес член на семейството
Тази история не е започнала вчера.
Предците на днешните кучета са следвали хората хиляди години преди появата на съвременните държави, автомобилите, интернет и дори много от основите на цивилизацията, която познаваме днес.
В началото отношенията са имали изключително практична страна. Кучетата са помагали на хората при лов, предупреждавали са ги за опасности, пазели са селищата и добитъка и са следвали човешките общности по време на техните преселения.
Човекът е давал на кучето храна и сигурност, а кучето е предоставяло на човека своите изключително развити способности.
Хиляди години по-късно този съюз не е изчезнал – просто е променил формата си.
Кучетата и днес изпълняват някои от най-отговорните задачи редом с човека. Те издирват изчезнали хора, откриват оцелели под развалините след земетресения, помагат на полицията и спасителните екипи, водят незрящи и слабовиждащи хора и оказват подкрепа на хора, които се нуждаят от нея.
Но огромен брой кучета днес имат съвсем различна „работа“.
Да чакат стопанина си у дома.
Да го накарат да излезе на разходка, когато най-много му се иска да остане вкъщи.
Да легнат до него, когато е болен.
Да се появят край масата веднага щом чуят отварянето на храна.
Да заемат половината легло, въпреки че са няколко пъти по-малки от човека, който ги е взел у дома.
Кучето, което някога е пазело човешките селища от опасности, днес има свои играчки, легло, любимо лакомство, ветеринарен лекар и фризьор. Някои имат дрехи, торти за рождените си дни и собствени профили в социалните мрежи.
Променил се е дори речникът ни. Все по-често хората не говорят за кучето като за „животно, което притежават“, а като за някого, който е част от семейството.
И може би именно тук най-добре виждаме колко много са се променили тези отношения: някога човекът е избирал кучето заради това, което то може да направи за него. Днес милиони хора го избират просто защото искат то да бъде там – в дома им.
Защо точно 26-ти август?
Международният ден на кучето започва да се отбелязва през 2004 г. по инициатива на американската активистка за защита и благополучие на животните Колийн Пейдж.
Датата не е избрана случайно.
Именно на 26-ти август, когато тя е на десет години, семейството ѝ осиновява от местен приют първото ѝ куче – шелти.
Затова още от самото начало този ден не е замислен просто като симпатичен празник, по време на който да публикуваме снимка на домашния си любимец.
Едно от важните му послания е свързано с осиновяването на изоставените животни, с отговорното отглеждане и признанието към всички кучета, които всеки ден помагат на хората.
Защото, ако днес – на 26 август – някое куче получава нова играчка или допълнително лакомство, друго все още чака в клетката в приюта някой за първи път да го погледне като своя бъдещ приятел.
За него не е важна голямата къща.
Важно е да има дом.
Да обичаш кучето означава и да се грижиш за него
Любовта към животното не е само галене, снимки и пълни купички. Особено на 26-ти август.
Тя означава отговорност.
Редовните ветеринарни прегледи, правилното хранене, физическата активност, защитата от паразити и ваксинацията са част от нея.
Ваксинацията на кучетата има значение и то далеч надхвърля защитата само на един домашен любимец. Бясът е най-добрият пример за това.
Според данни на Световната здравна организация кучетата са отговорни за до 99% от случаите, в които бяс се предава на хора, масовата ваксинация на кучетата е доказано ефективен начин заболяването да бъде прекъснато още при първоизточника си.
Бясът е почти винаги смъртоносен след появата на клиничните симптоми, но същевременно е заболяване, което може да бъде предотвратено.
Затова ваксината не е просто още един запис във ветеринарния паспорт. Тя защитава кучето, другите животни и хората.
Отговорността означава и да не взимаме куче, ако не сме готови за всичко онова, което идва след първоначалното очарование от малкото кученце.
Защото кученцето се превръща във възрастно куче. А то един ден става старо куче.
В онова куче, което може би вече няма да може да тича, както преди, което ще има нужда от повече ветеринарни грижи, ще става по-бавно, а разходките ще стават по-кратки.
И точно тогава неговият стопанин ще му бъде нужен повече от всякога.
Приятел, който иска изненадващо малко
Кучето всъщност не иска много от човека.
Храна. Вода. Сигурност. Разходка. Грижа.
И време. Всеки ден, а не само на 26-ти август
Но в замяна кучето дава нещо, което трудно може да бъде измерено: ежедневно присъствие и привързаност, която продължава през целия му живот.
То няма да знае защо в този ден сме тъжни. Няма да може да реши проблема, който ни тревожи. Но може да легне до нас.
Понякога точно това е достатъчно.
От първите общности на нашите предци до апартаментите в съвременните мегаполиси са минали хиляди години. Човекът е построил градове, държави, самолети, компютри и свят, който би бил неузнаваем за предците му.
Кучето е изминало целия този път заедно с него.
Някога е спяло край огъня.
Днес спи до леглото ни – или, много по-често, в него.
И може би именно затова 26-ти август е повече от поредната дата в календара, посветена на животните.
Това е денят на едно приятелство, започнало още преди да започнем да записваме собствената си история – и което продължава и днес.
За бъдещи осиновители Столична община има специална кампания.
