България предлага да поеме активна роля в преговори между шестте държави с излаз на Черно море – Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция, за постигане на мораториум върху бойните действия и превръщането на морето в „зона на споделена сигурност“. Решението беше обявено в сряда след петчасово заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Илияна Йотова, посветено на рисковете за морската сигурност и критичната инфраструктура на България заради войната в Украйна.
Предложението е политически доста по-амбициозно от мерките за засилено наблюдение, противодронова защита и охрана на българското крайбрежие. Правителството заяви готовност да посредничи по въпрос, който пряко засяга Русия и Украйна, докато между тях продължават военните действия. Освен това дипломатическата инициатива може да бъде полезна само ако е съгласувана с европейските и натовските партньори на България и ако има реален механизъм за изпълнение на евентуално споразумение.
Йотова заяви, че темата за Черно море трябва да бъде поставена във всички европейски формати, в които България участва, включително на предстоящата среща на върха на ЕС на 15 октомври. Причината е, че заради войната сигурността на Черно море отдавна не е само регионален въпрос, а гореща точка, в което се пресичат военни, икономически и енергийни интереси, а свободата на корабоплаването има пряко значение за европейската икономика и за износа на украинско зърно.
Най-големият проблем на българското предложение е, че идеята за „споделена сигурност“ не решава въпроса кой ще носи отговорност, ако някоя от страните наруши договореностите. Освен това е доста съмнително, че Москва би приела режим, който ограничава възможността ѝ да използва военна сила в Черно море, а Украйна – предложение, поставящо я в една обща дипломатическа рамка с Русия.
Тези въпроси стават по-остри след ударите срещу търговски кораби в близост до българския бряг. По-рано подобни инциденти имаше край румънското и турското крайбрежие. Българските власти все още не са посочили официално извършителя. Русия отрича корабите да са били сред целите на руските въоръжени сили, а Украйна заявява, че не е провеждала операции в изключителната икономическа зона на България. Москва настоява да се изчакат резултатите от разследването, преди да бъде установена националността на използваните дронове.
Тази предпазливост има и политическа цена. При липса на публично установен извършител информационното пространство бързо се запълва с версии – както обикновено, на кой каквато му е изгодна. В руските военни канали се разпространяват твърдения, че корабите са свързани с украински военни доставки и че атаката е провокация, целяща въвличането на НАТО в конфликта.
В други публикации се казва, че дронвете са руски, а целта е да се ограничи украинския морски износ.
Европейската комисия вече е предоставила сателитни изображения по искане на България и Румъния, а Европейската агенция за морска безопасност е предложила съдействие.
Между свободата на корабоплаването и цената на риска
Черно море е ключов транспортен маршрут за България, Румъния, Украйна, Русия и Турция, а всяко повишаване на риска се отразява върху цената на транспорта, застраховките и решенията на корабните оператори.
Депутатът Явор Гечев от „Прогресивна България“ посочи, че напрежението вече е принудило множество компании да избягват определени маршрути и затруднява застраховането на товарите. Значението на региона за продоволствената сигурност е особено голямо. Русия, Украйна и България са сред значимите производители на зърно, а българският износ включва милиони тонове пшеница, царевица и слънчоглед годишно.
Тук се появява и практическият въпрос за морските коридори. Военната заплаха не означава непременно пълно прекратяване на корабоплаването, но увеличава разходите и несигурността. Корабособствениците трябва да оценяват не само възможността за физическо нападение, но и достъпа до пристанища, евентуални ограничения на маршрутите и риска от забавяне на товарите.
Особено важно е разграничението между териториалните води и изключителната икономическа зона. Териториалното море се намира под суверенитета на крайбрежната държава, докато в изключителната икономическа зона държавата има специфични суверенни права върху природните ресурси, но не упражнява пълен суверенитет върху морското пространство. Това има значение както за правната оценка на инцидентите, така и за възможностите на България да реагира.
По тази причина от „Демократична България“ настояха България да изпрати дипломатическа нота до Русия с искане за ясен ангажимент Москва да не атакува плавателни съдове в българската изключителна икономическа зона. Според Ивайло Мирчев страната трябва да участва и във всички инициативи на НАТО и ЕС за противодействие на дронове, както и да задълбочи технологичното си сътрудничество с Украйна.
Дроновете променят сметката за сигурността
Последните атаки показват и друг проблем. Традиционната военна защита не е достатъчна срещу евтини и трудно проследими безпилотни системи. Регионалните държави не разполагат с надеждна способност за прехващане на дронове на стотици километри от брега, а съществуващите системи имат далеч по-ограничен обсег.
Това превръща откриването и идентифицирането на заплахата в също толкова важна задача, колкото самото унищожаване на дрона. Необходима е комбинация от радарно наблюдение, електронно разузнаване, сателитни данни, въздушно наблюдение и системи за противодействие. Самостоятелното изграждане на всички тези способности би било скъпо и бавно, което прави сътрудничеството с НАТО, ЕС и държави с натрупан боен опит логична посока.
От друга страна Украйна вече разполага с огромен практически опит от използването и противодействието на безпилотни системи във война. Това не означава автоматично, че нейните технологии могат да бъдат пренесени без адаптация към българската среда, но прави обмена на информация и технологии особено ценен.
Същевременно не трябва да се преувеличава мащабът на непосредствената заплаха за България. Към момента няма публични данни, че тя е обект на военна заплаха. Рискът по-скоро е случайно или умишлено попадане на безпилотен апарат в близост до българското крайбрежие, атака срещу търговски кораб, прекъсване на морски маршрут или постепенно увеличаване на застрахователния и логистичния риск.
Тъкмо затова предложението за мораториум трябва да бъде оценявано не според политическата му формулировка, а според механизма, който би го направил работещ. Споразумение без наблюдение, проверка и последици при нарушение би имало ограничена стойност. Същото важи и за дипломатическа инициатива, която не е предварително съгласувана с ЕС и НАТО.
Черно море е част от европейската система за сигурност, а България има интерес от намаляване на риска за корабоплаването и критичната инфраструктура, но не може да постигне това единствено чрез декларации. Необходима е дипломатическа активност, разузнавателен обмен, технологично укрепване и ясна позиция какво следва, ако цивилен кораб отново бъде ударен в близост до българските брегове.
