Луксозен мезонет в Манхатън, оценен на 25 млн. долара, предлага нещо, което трудно може да се намери дори в най-скъпите имоти в Ню Йорк – оригинален стенопис на известния художник Кийт Харинг, създаден през 1979 година. Творбата е открита отново десетилетия след създаването си и днес е неразделна част от жилището.
Кийт Харинг е сред най-разпознаваемите имена в съвременното изкуство. През 80-те години той превръща улиците и метростанциите на Ню Йорк в свои платна с характерните си рисунки на танцуващи човечета, кучета и абстрактни фигури. Подобно на Банкси години по-късно, Харинг успява да сближи уличното изкуство с традиционните галерии и музеи.
Малко преди да стане световноизвестен, през 1979 г., той създава стенопис в помещение, използвано от School of Visual Arts като студентска галерия в нюйоркския квартал Трайбека. По това време районът все още не е престижната жилищна дестинация, в която се е превърнал днес.
Стенописът е скрит зад стени в продължение на години
Днес творбата е част от триетажен мезонет с площ около 743 кв. м, седем спални и девет бани. Имотът се намира в историческата сграда American Thread Building, построена през 1896 г. в стил неоренесанс, на адрес 260 West Broadway в Манхатън. Жилището е обявено за продажба за 25 млн. долара.
Настоящият собственик Адам Зоя, предприемач и ръководител на компаниите Glocap Tech и Glocap Search, веднага разпознава стила на Харинг, когато вижда стенописа. Макар творбата да не е подписана, автентичността ѝ е потвърдена от фондацията „Кийт Харинг“.
„Влюбих се в него“, разказва Зоя. По думите му произведението е особено интересно и заради ранния период, в който е създадено.
В началото на 80-те години School of Visual Arts напуска сградата, а помещението е превърнато в ресторант. Стенописът е покрит с гипсокартон и остава скрит в продължение на десетилетия. Така той е предпазен от пребоядисване или случайно унищожаване.
През 2007 г. предишните собственици разкриват творбата и установяват, че тя е запазена сравнително добре. Това е забележително, тъй като Харинг е използвал смес от вакса за обувки и спирт – материали, които не са предназначени за създаването на трайни стенописи.
„Удивително е, че е била покрита и никой дори не е знаел, че съществува“, казва Адам Зоя.
Според търговеца на произведения на изкуството Джен Сингър, основател на галерия в Манхатън, историческата стойност на стенописа е значителна. Той е не само оригинална творба на известен художник, но и свидетелство за ранното развитие на неговия стил.
Луксозен дом с тавани високи 8,5 метра
Когато купува имота през 2021 г., Адам Зоя решава да го преобрази из основи. Ремонтът продължава две години и включва подмяна и обновяване на основните инсталации, както и луксозни довършителни работи с мраморни подове и венецианска мазилка.
Основната дневна зона впечатлява с тавани, високи около 8,5 метра. Разпределението на пространството е променено значително, а към жилището са добавени сауна, ледена вана, фитнес и отделна зала за прожекции.
Имотът разполага и с просторна гардеробна към основната спалня. Адам Зоя я описва като толкова голяма, колкото повечето спални в нюйоркските жилища.
Собственикът трябвало да намери и начин да предпази ценния стенопис от случайни повреди. Решението е да изгради бар около него, който едновременно да допълва интериора и да ограничава достъпа до рисунките.
„Това е наистина страхотен бар. Но в кой друг бар в Ню Йорк има оригинална творба на Кийт Харинг на стената зад него, а рисунки на художника покриват и тавана?“, коментира Зоя.
Творба, която не може да бъде продадена отделно
Адам Зоя е решил да продаде имота, тъй като е самотен баща и повечето от децата му вече са пораснали и са напуснали дома. Раздялата с жилището обаче е особено трудна заради стенописа, към който той изпитва силна привързаност.
Творбата не може да бъде отделена от сградата, тъй като е нарисувана директно върху носеща желязна колона, греда, тавана и стените. Затова тя ще остане на мястото си и ще бъде част от сделката за имота.
Според Сингър, подобни произведения имат особено място на пазара на изкуство, защото са създадени за конкретно пространство и не могат да бъдат преместени в галерия или друга сграда.
Зоя смята, че ако стенописът можеше да бъде изваден и продаден самостоятелно, стойността му вероятно би надхвърлила тази на целия мезонет. Независимо от това той не разглежда творбата единствено като финансов актив.
„Това момче е създало нещо забележително“, казва собственикът.
И Сингър подчертава, че бъдещият купувач ще поеме не само собствеността върху луксозния имот, но и отговорността да съхрани произведението.
„Всеки собственик на този мезонет е негов пазител за времето, през което го притежава. Всеки следващ собственик става негов пазител“, казва тя.
По думите ѝ стенописът придава на жилището допълнителна стойност и уникална история. Най-важното обаче е, че творбата е оцеляла и до днес – нещо, което само по себе си я прави безценна.
