Физическите упражнения не просто укрепват сърцето. Ново изследване показва, че те променят и самата структура на нервите, които го контролират, разкривайки неочаквана разлика между лявата и дясната страна на тялото.
Учени от Университета в Бристол, Великобритания, установили, че умерените аеробни упражнения променят структурата на нервните клетки, участващи в регулирането на сърдечната дейност. Още по-изненадващо е, че промените са съществено различни от двете страни на тялото.
Резултатите, публикувани в списание Autonomic Neuroscience, биха могли в бъдеще да помогнат на лекарите да разработят по-прецизни методи за лечение на нарушения на сърдечния ритъм, болки в гърдите, стенокардия и синдрома на „разбитото сърце“, предизвикан от стрес.
Откритието е направено при плъхове, затова са необходими допълнителни изследвания, за да се установи дали същите промени настъпват и при хората. Въпреки това резултатите предлагат нов поглед върху начина, по който физическата активност влияе на нервната система, поддържаща работата на сърцето.
Физическите упражнения променят скритата система за контрол на сърцето
Работата на сърцето се регулира отчасти от автономната нервна система – мрежа от нерви, която автоматично управлява жизненоважни функции като сърдечния ритъм, дишането и храносмилането.
Един от дяловете на тази система помага на сърцето да бие по-бързо, когато организмът се нуждае от повече кислород, например по време на физическо натоварване или стресови ситуации.
В този процес важна роля играят малки струпвания от нервни клетки, наречени звездовидни ганглии (stellate ganglia). Те се намират от двете страни в областта на долната част на шията и горната част на гръдния кош. Тези нервни възли изпращат сигнали, които влияят върху сърдечната честота и други аспекти на сърдечната функция.
Новото изследване показва, че редовните физически упражнения променят тези нервни възли по начин, който учените досега не са разпознавали.
Д-р Аугусто Копи, водещ автор на изследването и старши преподавател по ветеринарна анатомия в Университета в Бристол, обяснява:
„Откритието разкрива съществуването на неизвестен досега модел на различия между лявата и дясната страна в своеобразната „автопилотна“ система на организма, която помага за управлението на сърцето.
Тези нервни възли действат като регулатор на силата на сигнала към сърцето, подобно на димерен ключ за осветление. Установихме, че редовните умерени физически упражнения променят тази система по различен начин от всяка страна.
Това може да помогне да се обясни защо някои лечения действат по-добре, когато са насочени към едната страна, а не към другата. В бъдеще това би могло да позволи на лекарите да прилагат терапиите по-прецизно и ефективно.“
Само 10 седмици физически упражнения довели до забележителни промени в нервите
За да проучат как физическите упражнения влияят върху тези нервни възли, изследователите наблюдавали плъхове, които преминали през 10-седмична програма за умерени аеробни тренировки.
Аеробните упражнения са физически дейности, които повишават сърдечната честота и дишането, като например бързо ходене, плуване или колоездене.
В изследването участвали и учени от Университетския колеж в Лондон (UCL), Великобритания, Университета в Сао Пауло (USP) и Федералния университет в Сао Пауло (UNIFESP), Бразилия.
Екипът използвал усъвършенствани методи за триизмерен анализ, известни като стереология, за да изследва нервните клетки. Този подход позволява на учените да оценят броя, размера и разпределението на клетките в тъканите.
Резултатите разкрили необичайна разлика между двете страни на тялото.
При тренираните плъхове нервният възел, свързан със сърдечносъдовата регулация, от дясната страна съдържал приблизително четири пъти повече неврони, отколкото възелът от лявата страна. Това представлявало значителна разлика спрямо модела, наблюдаван при нетренираните плъхове.
Размерът на нервните клетки също се променил, но в противоположни посоки. Невроните от лявата страна почти удвоили размера си, докато тези от дясната страна станали малко по-малки.
Тези резултати показват, че физическите упражнения не влияят еднакво върху всички нерви, които контролират сърцето. Вместо това те предизвикват различни структурни промени от всяка страна, което потенциално може да помогне да се разбере как нервната система се приспособява към редовната физическа активност.
Може ли откритието да доведе до по-добри методи за лечение на сърдечни заболявания?
Резултатите могат да имат важно значение за лечението на състояния, свързани с необичайна нервна активност около сърцето.
Аритмиите възникват, когато сърцето бие прекалено бързо, прекалено бавно или неравномерно.
Стенокардията представлява болка или дискомфорт в гърдите, обикновено причинени от недостатъчно кръвоснабдяване на сърдечния мускул.
Друго състояние, известно като синдром на „разбитото сърце“, се характеризира с внезапно отслабване на сърдечния мускул и често се предизвиква от силен емоционален или физически стрес.
При някои пациенти лекарите лекуват тези проблеми, като намаляват прекомерните нервни сигнали, достигащи до сърцето.
Сред използваните процедури са блокадата на звездовидния ганглий, при която нервната активност временно се прекъсва, и денервацията, която включва прекъсване или нарушаване на определени нервни пътища.
Разбирането на различията между левия и десния нервен възел може в бъдеще да помогне на лекарите да определят коя страна трябва да бъде подложена на лечение, за да се постигне най-добър резултат.
Д-р Копи обяснява:
„Нарушенията на сърдечния ритъм, известни като аритмии, синдромът на „разбитото сърце“, предизвикан от стрес, и някои видове болки в гърдите често се лекуват чрез намаляване на прекомерната активност на звездовидните ганглии. Това са два малки нервни възела, разположени в областта на долната част на шията и горната част на гръдния кош, които изпращат към сърцето сигнали то да работи по-бързо.
Като картографира начина, по който физическите упражнения променят тези нервни възли от всяка страна, изследването предоставя насоки, които един ден биха могли да помогнат за по-прецизното прилагане на процедури като нервни блокади или денервация, насочени към страната, при която е най-вероятно да има полза.
Четете още: Има ли най-подходящо време от деня за тренировки с цел отслабване
