Още през 2005 г. тогавашният румънски президент Траян Бъсеску нарече Черно море „руско езеро“ и призова за международни усилия за сигурността в региона. Повече от две десетилетия по-късно предупреждението му се оказа особено актуално. Засилените руски атаки с дронове срещу търговски кораби край бреговете на Румъния и България превърнаха морската сигурност в една от най-неотложните грижи за НАТО и Европейския съюз.
Според скорошни публикации на авторитетни издания като „Файненшъл Таймс“ и Си Ен Ен, ескалацията на конфликта е променила драстично сигурността в региона. Само през тази година в Черно море са поразени над 570 плавателни съда, като са загинали десетки моряци. Нападенията са над шест пъти повече в сравнение с Червено море и Персийския залив, където действат йеменските хути.
През първата половина на октомври пет търговски кораба бяха атакувани в западната част на Черно море. При нападенията най-малко 23 моряци са загинали или са в неизвестност. Ударите по плавателни съдове застрашават не само живота на цивилните екипажи, но и международното корабоплаване, търговските маршрути и критичната енергийна инфраструктура.
Първоначално атаките бяха ограничени около украинските пристанища, но руските удари с дронове и ракети се разшириха дълбоко в изключителните икономически зони и териториалните води на България и Румъния. Пример за това е нападението на около 21 морски мили от българския нос Калиакра срещу контейнеровоз, който по-късно потъна.
Румъния и България настояват за по-силна подкрепа от НАТО и за координирани действия с европейските партньори. Двете държави трябва да се справят с непосредствената опасност от безпилотни атаки, като същевременно модернизират военноморските си способности и укрепват защитата на черноморското крайбрежие.
България настоява за координиран отговор
В отговор на ескалацията на руските атаки и зачестилите удари срещу търговски кораби в близост до и в самата изключителна икономическа зона в Черно море България предприе координирани мерки за засилване на военното наблюдение и противовъздушната си отбрана.
Спешно бяха разположени две безпилотни летателни системи с дронове по Черноморското крайбрежие за денонощно патрулиране. Радарните станции и пограничните пунктове работят в режим на повишена бдителност за проследяване на траекториите на крилати ракети и дронове-камикадзе, прелитащи близо до българското въздушно пространство.
Междувременно правителството одобри включването на България в международна инициатива за сътрудничество в противовъздушната отбрана. Тя е насочена към съвместно разработване и придобиване на специализирани технологични способности за противодействие на дронове и нисколетящи цели. Успоредно с това правителството започна процедури за закупуване на нови зенитно-ракетни комплекси и модерни боеприпаси за ПВО, за да покрие дефицитите в отбранителния капацитет по море.
Сътрудничеството с Румъния и Турция е особено важно за противодействието на морските мини. Трите държави участват в съвместни инициативи за разминиране, които имат за цел да гарантират безопасността на корабоплаването и да ограничат рисковете за търговските маршрути.
На дипломатическо равнище българските власти започнаха извънредни регионални консултации и обсъждат възможността за активиране на член 4 от Северноатлантическия договор. Той позволява на държава членка да поиска консултации със съюзниците, когато смята, че териториалната ѝ цялост, политическата независимост или сигурността ѝ са застрашени.
Букурещ засилва отбраната и иска по-активна роля на НАТО
Новият румънски премиер Лука Никулеску заяви на 21 октомври, че защитата на територията и гражданите е основен приоритет на правителството. Той подчерта значението на ежедневните патрули на румънските въоръжени сили и съюзническите пилоти в Черно море, където обстановката изисква постоянна бдителност.
Букурещ възнамерява да ускори създаването на Черноморски център за сигурност, който да осигурява наблюдение на региона и да подпомага ранното откриване и възпиране на заплахи. Правителството планира също да използва възможностите на европейската програма SAFE за модернизация на отбранителната промишленост, военната инфраструктура и оборудването с двойно предназначение.
Президентът Никушор Дан обяви, че Румъния е поискала от НАТО допълнителни способности за борба с дронове, наблюдение и разузнаване, както и техническа помощ. Искането последва обсъждания в алианса за защита на корабоплаването, търговията и енергийната инфраструктура в Черноморския регион.
Румънските власти настояват присъствието на НАТО да бъде адаптирано към променящите се заплахи. На 22 октомври Висшият съвет за национална отбрана оцени рисковете за страната и определи като приоритети морското наблюдение, противодействието на дронове и морски мини, както и защитата на пристанищата и енергийните съоръжения.
Според анализатори от мозъчния тръст „Нова стратегия“ е необходима промяна в подхода на алианса. Румъния трябва да разполага с по-ефективни средства за откриване и неутрализиране на руски дронове, които нарушават въздушното ѝ пространство или застрашават инфраструктурата в изключителната ѝ икономическа зона.
Значението на тази защита е огромно и заради проекта за добив на природен газ „Нептун Дийп“. Очаква се от 2027 г. Румъния да стане най-големият производител на природен газ в ЕС, което ще увеличи ролята ѝ в регионалната енергийна сигурност и диверсификацията на доставките.
Междувременно експерти предлагат НАТО да обсъди създаването на зона, забранена за полети, за защита на украинските дунавски пристанища Рени, Измаил, Килия и Вилково, ако нападенията срещу корабоплаването в региона продължат.
Румъния започна да укрепва отбраната си и чрез модернизация на военноморския флот. Корветата „Контраадмирал Аугуст Роман“, придобита от Турция, се подготвя за въвеждане в експлоатация и оборудване с противокорабни ракети.
Крайбрежната отбрана също се модернизира с нови наземни установки с обсег над 180 километра, които ще заменят остарелите съветски системи „Рубеж“. Румъния укрепва и защитата на делтата на Дунав с бронетранспортьори-амфибия, а военните пристанища, включително Констанца, Мангалия, Тулча и Браила, тестват системи за откриване и неутрализиране на безпилотни апарати. Очаква се те да влязат в експлоатация до края на годината.
Също така военновъздушните сили поддържат постоянни дежурства по крайбрежието и границата по река Дунав. През втората половина на октомври дежурни изтребители F-16 успешно свалиха руски реактивни дронове от типа „Геран“ над румънски териториални води.
ЕП предлага България, Румъния и Турция да действат заедно
Европейският парламент също призова за конкретни действия. На 22 октомври евродепутатите поискаха ЕС да разгледа възможността за европейска военноморска мисия в Черно море, която да защитава цивилното корабоплаване и свободата на движение. Те призоваха НАТО да обсъди инициативата „Черноморски страж“ и подчертаха необходимостта от по-тясно сътрудничество между България, Румъния и Турция.
Сред предложенията е ускорено създаване на Черноморски център за морска сигурност, който да координира наблюдението, защитата на критичната инфраструктура и реакцията при заплахи.
Европейските институции настояват също за по-ефективно използване на неизразходваните средства по програмата SAFE за укрепване на отбранителните способности на Румъния и България.
Особено внимание се отделя на подводната инфраструктура, включително телекомуникационните кабели, електропроводите и линиите за пренос на данни. Защитата им изисква по-интензивно морско наблюдение, обмен на разузнавателна информация и бързи механизми за реакция.
Нарастващите атаки в Черно море показват, че сигурността на региона не може да бъде гарантирана единствено чрез национални мерки. Очевидно е, че сигурността ще изисква модерни военни способности, регионално сътрудничество и по-силна подкрепа от НАТО и ЕС, за да защитят морските маршрути и енергийните обекти.
Използвани източници: Eastflank.eu, „Файненшъл Таймс“
