Инфлацията в еврозоната се е изкачила до най-високото си равнище за последните три години през октомври заради скъпата енергия и се очаква да продължи нагоре през идните месеци. Което вероятно ще затвърди пазарните прогнози за ново увеличение на лихвите от Европейската централна банка през декември. Според предварителната оценка на статистическата служба на Европейския съюз – Евростат, публикувана на 4 ноември – инфлационният натиск в 21-те държави, въвели еврото като своя официална валута, се е повишил до 4% годишно през миналия месец след 3.8% ръст през септември. По-зорко следеният инфлационен индекс, от който са изключени силно променливите цени на храните и енергията, се е задържал стабилен – 2.5%, в съответствие с предвижданията.
Инфлацията се катери бързо над целевите 2% годишно на ЕЦБ през тази година, тъй като войната на Съединените щати в Иран повиши разходите за енергия, което се отрази на цените на дребно за блока, който внася по-голямата част от енергийните суровини. Въпреки че този скок все още не е генерирал труднопреодолими вторични ефекти, европейските централни банкери вече повишиха лихвените проценти два пъти тази година, за да предотвратят едновременния ръст на очакванията за растеж на цените.
ЕЦБ остави лихвите непроменени миналата седмица, но дълъг списък от политици, включително влиятелните ръководители на германската и италианската централни банки, вече сигнализираха, че е вероятно да се предприеме още един акт за лихвен ръст през декември. Финансовите пазари предвиждат между две и три повишения на лихвения процент по депозитите на ЕЦБ (в момента 2.5%) през следващата година, като очакванията често се променят, успоредно с цените на петрола.
Разглеждайки основните компоненти на инфлацията в еврозоната, се очаква най-висок годишен темп при енергетиката – 20.8% през октомври в сравнение с 18.9% през септември, следвана от сектора на услугите – най-големият елемент в потребителската кошница, с ръст до 3.3% (от 3.2% през септември). Поскъпването на промишлените стоки се оценява на 1.2% след септемврийските 1.1 процента. Инфлацията при храните е продължила да се ускорява, като цените на непреработените хранителни продукти се е качила с 4.6% в сравнение със същия месец на 2025 година.
Предварителните данни от 4 ноември изглежда потвърждават, че инфлацията, измерена чрез цените на енергията, все още не генерира вторични ефекти, но това вероятно няма да успокои особено политиците, смятат анализатори. Скъпата енергия, особено дизелът и природният газ, бързо се отразява на себестойността на други стоки и услуги, причинявайки косвени ефекти, които със сигурност ще се задържат.
Междувременно, ниските нива на съхранение на природен газ създават голям риск от увеличаване на разходите за отопление, посочват икономисти. Това може да не е толкова видимо в публикуваните на 4 ноември данни, но вероятно ще се прояви през следващите месеци, особено през януари, когато някои стоки традиционно се преоценяват.
ЕЦБ вече очаква инфлацията да се задържи над 4% през по-голямата част от първото полугодие на 2027-а, преди да слезе бързо към целевите 2% когато високите стойности от предишната година бъдат премахнати от данните.
Според предварителните инфлационни данни на Евростат, инфлационният първенец за октомври е Литва с очакван ръст на показателя от 6.1%, следвана по петите от България – 6 процента. челната шестица попълват Италия и Гърция с годишна инфлационна оценка от 5.6% всяка, Кипър – с 5.4% и Белгия – 5.2 процента.
