Русия се е съгласила да достави на Иран 90 пускови установки за усъвършенствани управляеми ракети – тип, който се използва масово от руските сили в Украйна. Това е знак за военната подкрепа на Москва за Техеран, въпреки нуждите на Кремъл, чийто военни усилия срещат сериозни затруднения. График за производство за 2024-а и 2025-а, изготвен от голям руски отбранителен производител, който са успели да видят сътрудници на „Файненшъл таймс“, описва поръчка за износ на пускови установки за хеликоптери. Купувачът е обозначен с кодово име, което в руските документи в сферата на отбраната се използва за Иран.
Тази заявка, за която не е съобщавано досега, показва как двамата съюзници са засилили военните си връзки след руското нахлуване в Украйна през 2022 година. Представители на западните разузнавателни служби твърдят, че Русия и Иран са задълбочили партньорството си по време на войната в Близкия изток тази година, въпреки неотдавнашните твърдения на американския президент Доналд Тръмп, че Москва прави „съвсем малко, ако изобщо прави нещо“, за да помогне на Ислямската република.
По-рано „Файненшъл таймс“ съобщи, че руснаците са помогнали на Техеран да разработи свръхзвукови крилати ракети, продали са на страната преносими зенитно-ракетни комплекси „Верба“ и са обсъждали с иранците информация, която би могла да бъде от значение за ядрените оръжия.
„Това показва готовността на Русия да продължи доставките за Иран, въпреки собствените ѝ нужди във войната и с много по-малко притеснения за възраженията на Запада, отколкото в миналото“, коментира Никол Гражевски – анализатор във фондацията „Карнеги за международен мир“.
Документът за производство, предоставен на „Файненшъл таймс“ от украинската частна разузнавателна организация „Далас аналитикс“, се съдържа в писмо от май 2024 г., изпратено от „Вимпел“ – водещ руски проектант на ракети и пускови системи. В писмото „Вимпел“ призовава друго руско отбранително бюро – КБМ (Конструкторско бюро по машиностроене), да ускори доставките на компоненти за два типа пускови установки: АПУ-Л и АПУ-305, които се монтират предимно на хеликоптери. От „Вимпел“ предупреждават, че забавянията могат да застрашат изпълнението на девет договора.
В придружаващия график за производство са посочени седем руски клиенти и двама чуждестранни купувачи. Единият е Китай, който е направил поръчка за 192 пускови установки тип АПУ-305. Другият купувач, обозначен единствено като „K-10“, е поръчал 90 пускови установки APU-L. „Рособоронекспорт“ – руската държавна агенция за търговия с оръжие – използва „K-10“ като обозначение за Иран.
Това става ясно от думите на лице, запознато с въпроса, както и от вътрешни руски документи, с които разполага „Файненшъл Таймс“. В един от тези договори за реактивни учебно-тренировъчни и леки щурмови самолети „Як-130“, купувачът е посочен изрично като „K-10, Иран“. В друг документ – график за производство за 2023 г. на дъщерно дружество на руския държавен отбранителен конгломерат „Ростех“ – са включени шест самолета „Як-130“, предназначени за „K-10“, като два от тях са планирани за производство през първото полугодие, а четири – през второто.
Този график съвпада с публично оповестени данни за доставки. През 2023 г. полуофициалната иранска информационна агенция „Тасним“ съобщи, че Иран е получил два самолета „Як-130“. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), до края на 2024 г. са били доставени всичките шест машини.
От документа не става ясно дали пусковите установки, предназначени за Иран, в крайна сметка са били доставени. И двата вида бойни системи са проектирани за руската лека многоцелева управляема ракета, известна като LMUR или „Изделие 305“ – оръжие с висока точност, способно да поразява движещи се цели. Ракетата, представена за първи път на руското изложение „Армия“ през 2021 г., е приета на въоръжение през 2022 г. и оттогава се използва активно от руските сили в Украйна.
„Тази ракета е много по-бърза от дрон и достига целта си значително по-бързо. При скорост от около 230 метра в секунда тя изминава 14 км за около минута“, посочва представител на „Далас Аналитикс“. Операторът може да управлява ракетата по време на полета, което позволява прецизно поразяване на малки, движещи се цели. „Концепцията е „стреляй и се изтегляй“: заемане на огнева позиция, изстрелване, поразяване на целта и бързо оттегляне“, добавя експертът.
Това оръжие с малък обсег е особено подходящо за внезапни нападения и засади, като оставя на противника съвсем малко време за реакция. Според „Наръчника за световното въоръжение“ (Worldwide Equipment Guide) на армията на Съединените щати, пусковите установки тип APU-L са предназначени за руските щурмови хеликоптери „Ми-28“ и могат да носят по две ракети, докато APU-305 е за една ракета.
Техеран вече разполага с руски хеликоптери „Ми-28“. През ноември 2023 г. заместник-министърът на отбраната Мехди Фарахи заяви пред „Тасним“, че са финализирани договореностите за включването на хеликоптерите в състава на въоръжените сили на Иран. През януари 2026 г. журналистът от „Тасним“ Мохамад Тахери публикува снимка на хеликоптер Ми-28 с посланието: „По волята на Аллах, нека имате добра военна служба“. По-късно същия месец в интернет се появиха снимки на Ми-28 в хангар в Техеран, като изследователи, работещи с открити източници, успяха да определят местоположението на летателния апарат в ирански авиационен обект.
Москва се стреми да поддържа прецизен баланс, за да гарантира, че подкрепата ѝ за Иран няма да навреди на други нейни отношения, включително с държави от Близкия изток и със САЩ, отбелязва Хана Ноте – директор на програмата за Евразия в Центъра за изследване на неразпространението на оръжия за масово унищожение „Джеймс Мартин“.
„Русия все още има определени „червени линии“ по отношение на участието си в тази война“, казва Ноте. „Ето защо подкрепата, която тя оказва на Иран, е полезна от оперативна гледна точка, но не е факторът, който променя из основи хода на войната.“
