Спорът за бъдещето на втория пенсионен стълб в България показа две различни разбирания за финансовата устойчивост на пенсионната система. В центъра на конфликта е предложение за намаляване на вноските в частните пенсионни фондове от 5% на 3% и пренасочване на освободените средства към държавното обществено осигуряване. Опозицията определя идеята като посегателство върху пенсионните спестявания на милиони българи, докато управляващите от „Прогресивна България“ я представят като експертен сценарий, който не е включен в официалния бюджетен план.
Писмо до председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от 15 октомври, публикувано от съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев, разкрива, че подобна промяна действително е била предложена за обсъждане с европейските институции.
Какво показва писмото до Европейската комисия
В документа се предлага от 1 януари 2027 г. осигурителната вноска за втория пенсионен стълб да бъде намалена от 5% на 3%, а вноската за първия стълб, управляван от Националния осигурителен институт (НОИ), да бъде увеличена със същите два процента. Общата осигурителна тежест за работещите трябва да остане непроменена.
Според прогнозите, изложени в писмото, мярката би осигурила на държавния бюджет допълнителен ресурс от 0.8 млрд. евро през 2027-а, 0.9 млрд. евро през 2028-а и около 1 млрд. евро през 2029 година. Средствата са предназначени да подпомогнат преодоляването на процедурата по прекомерен дефицит и финансирането на инфраструктурни инвестиции, включително паневропейските транспортни коридори.
Предложението се обосновава с финансовия дефицит на държавната пенсионна система и нарастващата ѝ зависимост от бюджета. Според авторите му пренасочването на част от осигурителните вноски към втория стълб намалява приходите на НОИ и създава дисбаланси. Това е аргумент, който поставя акцент върху текущото финансиране на пенсиите, но не дава сам по себе си отговор как ще се гарантират адекватни доходи на бъдещите пенсионери.
Посочени са и проблеми, свързани с реформата на втория стълб от 2026 г., включително дълголетие, въздействието на таксите върху индивидуалните партиди и ограничените гаранции за осигурените лица. Съдейки по документа, държавата би поела по-голяма отговорност за риска от дълголетие при хората, които преминават към първия стълб, а гаранцията за средствата във втория стълб обхваща само брутните вноски към момента на пенсиониране.
Тези аргументи обаче не премахват основния финансов ефект. Причината е, че по-малка част от текущите осигурителни вноски ще се натрупва в индивидуалните сметки на бъдещите пенсионери, а по-голяма ще финансира солидарната система. Което е същината на политическия спор.
Мирчев твърди, че документът доказва намерение за пренасочване на средства от втория към първия стълб. Той обвинява представители на управляващите, че са отрекли съществуването на подобно предложение и настоява те да признаят публично фактите. Само че в публикувания текст липсва подпис, което оставя въпроси за авторството и официалния му статут. Това обаче не отменя съдържанието му.
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов от „Прогресивна България“ заявява, че мярката не фигурира в бюджетния план, изпратен до Европейската комисия на 15 октомври, нито в официалната кореспонденция между България и институцията. По думите му експертите в министерствата разглеждат различни сценарии, без това да означава, че политическото ръководство ги е одобрило.
Въпросното разграничение е съществено. Очевидно такава мярка е била обсъждана, но няма доказателства, че е приета като правителствена политика или че ще бъде включено в бюджета. За окончателна оценка са необходими пълната кореспонденция с еврокомисията, официалният бюджетен план и евентуалните последващи решения.
Европейският опит и цената на преразпределението
В писмото авторите му се позовават на практики в други държави членки, които са променяли разпределението на осигурителните вноски между пенсионните стълбове. В Словакия през 2013 г. вноската към втория стълб е намалена от 9% на 4%, а през 2024 г. е понижена от 5,5% на 4 процента. В Латвия през 2009 г. тя е намалена от 8% на 2%, след което постепенно е възстановена до 6% през 2016 година. Между 2025 и 2028 г. страната отново пренасочва един процент към първия стълб.
Румъния замрази планирани увеличения през 2009 г. и през 2016–2017-та, а през 2018 г. намалява вноската от 5.1% на 3.75 процента. В Естония вноските към втория стълб са временно преустановени през 2009–2010 г., като впоследствие са възстановени.
Тези примери обаче съвсем не означават, че българското предложение е икономически оправдано или че последиците му ще бъдат идентични. Всяка система има различна демографска структура, бюджетна позиция и механизми за защита на осигурените лица. Сравнението с други държави е полезно само ако отчита не само размера на вноските, но и продължителността на мерките, условията за възстановяване на ставките и ефекта върху бъдещите пенсии.
Най-същественият риск за България е краткосрочното бюджетно облекчение да бъде постигнато за сметка на по-ниски бъдещи допълнителни пенсии. Вторият стълб е създаден именно за да допълва държавната пенсия чрез индивидуално натрупване и инвестиране на средства. Намаляването на вноската означава по-бавно натрупване на капитал, което може да се отрази върху размера на пенсиите след десетилетия.
От друга страна и първият стълб се сблъсква с проблеми. Неговата устойчивост зависи от съотношението между работещите и пенсионерите, размера на осигурителните приходи и държавната подкрепа. При застаряващо население и недостиг на средства натискът върху бюджета може да се увеличава, независимо от разпределението между двата стълба. Така че пренасочването на вноски може да осигури временно облекчение, но едва ли ще реши причините за дефицита.
Затова спорът няма да се реши единствено чрез взаимни обвинения. Необходима е прозрачност за статута на предложението, публичен анализ на дългосрочните му ефекти и ясни гаранции за правата на осигурените лица.
Ако управляващите действат по схемата проба-грешка и решават текущите бюджетни проблеми чрез промени в пенсионните потоци, подкрепата за тях едва ли ще остане толкова монолитна. Ако ще го правят, трябва да измислят начин да не подкопават доходите на бъдещите пенсионери. За да бъде оценено едно решение за промени в разпределението на осигурителните вноски между пенсионните стълбове, трябва да се знае не само колко средства ще постъпят в бюджета през следващите години, но и каква ще е цената за осигурените лица след 10, 20 или 30 години. В противен случай звучи несериозно.
