С едноминутно мълчание депутатите почетоха паметта на Вежди Рашидов, когото председателят на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова определи като „голям български творец и виден български скулптор, обществен деец, министър на културата в две правителства, народен представител в няколко Народни събрания и председател на 48-ото Народно събрание; човек – оставил следа в българското изкуство и в българския политически живот“.
Депутатът Тома Биков изнесе декларация от името на парламентарната си група ГЕРБ-СДС, в която първо поднесе съболезнования на семейството на Вежди Рашидов. „Това е голяма загуба не само за неговото семейство, но и за нашата парламентарна група. Част от нас сме били негови колеги. Това е и голяма загуба и за българското общество, защото Вежди беше емоционален, много колоритен човек, който много често беше извън рамките, които обществото, да не говорим политиката, поставяше пред него и се опитваше да му наложи„, отбеляза Биков.
След това Биков продължи с думите, че Вежди Рашидов е казвал какво мисли, но бил човек, който обичал да обединява и да събира. Заради това не било случайно, че бил избран за председател на 48-ото Народно събрание в момент, в който парламентът бил блокирал, партиите били разделени и единствената пресечна точка и възможност за някакъв избор бил Вежди Рашидов.
Биков обърна внимание и че Рашидов е първият български гражданин от турски произход, който оглавява българския парламент и то не по квота и не по повеля на правовата държава, а благодарение на своите лични качества. Народният представител сподели, че е било много интересно да се работи с Вежди Рашидов; че той много работел за българската култура и като министър на културата оставил редица завършени проекти, които ще останат далеч напред.
След това по предложение на председателя на парламента бе подложена на гласуване промяна в програмата на Народното събрание – Михаела Доцова поиска да отпадне блиц контрола и да се включат три допълнителни точки. Това предизвика критики от страна на Александра Стеркова от „Демократична България“, която поиска прегласуване, поставяйки въпроса защо премиерът и финансовият министър не искат да им се задават въпроси и са се скрили от депутатите – защо не искат да отговорят на питанията им кога ще представят бюджета в парламента, защо го правят в УНСС днес.
След прегласуването мнозинството прие да разгледа днес на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници. Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 10 юли и е приет на първо гласуване на 17 септември. Обсъжданията по него протекоха тази сряда.
На следващо място парламентът ще разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Узбекистан, от друга страна.
Мнозинството включи за разглеждане и Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Бюрото на Европейската конференция за гражданска авиация. Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 20 септември 2026 година.
