Опозицията в 52-то Народно събрание не скри критиките си към представения в УНСС проектобюджет за догодина, който предвижда дефицит от 3.5% от БВП и нов дълг от 8.6 млрд. евро за 2027 г., 8.5 млрд. евро за 2028-а и 7.9 млрд. евро за 2029-та. Общо 25 млрд. евро за трите години.
От „Демократична България“ определиха финансовата рамка като „бюджет на страшното свличане“ и предупредиха за тежка зима за бизнеса и домакинствата.
„По същия начин, по който излъгаха за еврозоната и пенсиите, днес излъгаха и за параметрите“, заяви Ивайло Мирчев. Според него обявеният бюджетен дефицит от 3.5% не отразява реалната ситуация, като той твърди, че действителният размер е 4 на сто.
Мирчев направи сравнение с периода на управлението на Жан Виденов, каквото направи и при проектобюджета за 2026 година, и предупреди, че страната може отново да попадне в спирала на задлъжняване.
Мартин Димитров също отправи критики към финансовата рамка.
„Този бюджет не е за публикуване, той не е за показване. По-добре не го показвайте, ами вземете си го, оттеглете го, преработете го и предложете бюджет с много по-нисък дефицит, за да може поне правителството да не произвежда инфлация“, каза той.
Другият съпредседател на „Да, България“ Божидар Божанов отбеляза, че управляващите са припознали някои добри идеи, но планират да ги изпълнят по неправилен начин. Като добри Божанов изтъкна реформата на ТЕЛК, пенсионерите в МВР и осигуровките на държавните служители – по план от началото на 2027 година те започват да плащат своите лични осигуровки.
Реакция дойде и от ГЕРБ-СДС, които бяха по-умерени и обясниха, че още не са видели самия проект, за да се запознаят с параметрите му. Бившият образователен министър Красимир Вълчев го определи като „бюджет на инерцията“ и разкритикува неговото представяне в УНСС, преди да е достъпен за обществено обсъждане. Вълчев определи събитието като мероприятие, което приличало на партийно събрание. Според него е нарушен Законът за висшето образование, тъй като критиките към опозицията са превърнали срещата в политическа, а не в академична изява.
Бившият финансов министър в кабинета на Росен Желязков Теменужка Петкова подчерта, че правителството е трябвало да посети УНСС преди изготвянето на финансовата рамка и разкритикува управляващите, които по думите ѝ са се опитали да прехвърлят отговорността на висшето учебно заведение.
„Когато представиш бюджета извън парламента, това означава, че ти не държиш на тази институция, не държиш да чуваш нейното мнение и тя се превръща де факто в един гумен печат на управляващите“, каза Петкова.
Бившият енергиен министър Жечо Станков пък акцентира върху липсата на достатъчно мерки за компенсация на бизнеса за високите цени на електроенергията и горивата.
От групата на ДПС изразиха недоволство от липсата на мерки срещу високите цени и отдалечаването на финансовата политика от проблемите на гражданите.
Станислав Анастасов коментира, че докато правителството говори за изкуствен интелект и космос, българските граждани са „притиснати от високите цени“. Атанасов разкритикува представянето на проекта в УНСС и призова управляващите да помнят, че България е република с парламентарно управление.
Айтен Сабри допълни, че е представен бюджет, който е социален мираж.
„От всичко, което предложиха, ние виждаме, че покупателната способност намалява с всеки изминал ден. Няма мерки, които да са антиинфлационни. Не виждаме мерки за бизнеса. Всичко това тика гражданите на Република България към прогресивно обедняване“, посочи тя.
Атидже Вели определи бюджета като откъснат от ежедневието на българина. Според нея това, че държавата ще харчи повече, не означава, че нейните граждани ще живеят по-добре.
От „Продължаваме промяната“ заявиха, че план-сметката за следващата година е „бюджет на бедността и рецесията“. Николай Денков смята, че доходите на хората ще растат по-бавно от инфлацията, а капиталовата програма се намалява от 10 млрд. на 6 млрд. евро.
„Оттам следва, че държавата всъщност „няма да има бензин в двигателя“ за нейното развитие, защото то се определя от инвестициите и от потреблението на гражданите. Резултатът от това нещо е, че държавата ще изпадне в рецесия само след няколко месеца, ако нещо не се промени. Като добавим и липсата на пакет от антикризисни мерки, това всъщност може да се случи и доста по-бързо“, изтъкна Денков.
Венко Сабрутев захвана темата с пенсиите и каза, че те ще се увеличат със 7.8%, при условие, че линията на бедност ще расте с 14 на сто. По думите му над 1.2 млн. българи ще слязат под линията на бедност.
Богдан Богданов допълни, че българските предприятия са изправени пред избора дали да платят сметките за високите енергийни разходи или заплатите на своите служители.
„Как да търсят нови пазари, когато те стават по-ограничени? Ние не виждаме нито една дума за антикризисен пакет. Откъде ще дойде икономическият растеж – от орязаната инвестиционна програма или българските предприятия, които изнемогват? Не виждаме нито дума какво ще направят, за да оцелее индустрията и да не катастрофираме в рецесия”, уточни той.
