Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание одобри на първо четене промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които се въвежда еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите на компании в определени икономически сектори. Предложението получи подкрепата на 13 депутати, осем гласуваха против, а един се въздържа.
Новият данък ще обхване банки, застрахователни дружества, телекомуникационни компании, обменни бюра, дружества за бързи кредити и големи търговци на хранителни стоки с нетни приходи от продажби за 2026 г. в размер не по-малко от 5 млн. евро.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че избраните сектори формират около 60% от натрупаните в страната свръхпечалби. Тя уточни, че мярката няма да променя стандартното корпоративно облагане, а ще се прилага еднократно за финансовата 2027 година.
Предвижда се 30% от дължимия данък да могат да бъдат преотстъпвани за определени цели, сред които инвестиции в активи и създаване на резерви. Очакваният приход за бюджета след това преотстъпване е около 800 млн. евро.
Предложението предизвика разногласия между парламентарните групи. Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев заяви, че партията няма да подкрепи законопроекта. Според него методиката за определяне на свръхпечалбата е неправилна, а подобно облагане може да отблъсне инвеститорите. Той постави и въпроса защо енергийният сектор не е включен в обхвата.
Критики отправи и Мартин Димитров от „Демократична България“, според когото предложението на практика представлява данък върху оборота, а не върху печалбата. От ДПС също обявиха, че няма да подкрепят мярката, определяйки я като еднократно решение, предприето в условия на бюджетен натиск.
Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС коментира, че предложението е резултат от трудностите при овладяването на бюджетните разходи. Той постави под съмнение и самото понятие „свръхпечалба“.
От „Възраждане“ заявиха подкрепа за облагането, но Цончо Ганев поиска прагът за търговците на храни да бъде увеличен от 5 на 10 млн. евро, за да не бъдат засегнати малките български търговци. От финансовото министерство допуснаха възможността за промяна между първо и второ четене.
Представители на бизнеса също се обявиха против предложението. Българската стопанска камара и КРИБ изразиха опасения, че механизмът може да доведе до облагане на оборота и поискаха преразглеждане на начина за изчисляване на свръхпечалбата. От КРИБ предложиха прагът за търговците на храни да бъде увеличен до 25 млн. евро.
Асоциацията на българските застрахователи също възрази срещу включването на сектора в обхвата на данъка. Според нейния представител Нина Колчакова това може да навреди на репутацията на застрахователните компании.
В подкрепа на мярката Константин Проданов от „Прогресивна България“ посочи, че подобни механизми за облагане на свръхпечалбите са прилагани и в други европейски държави, сред които Испания, Италия, Чехия, Литва, Унгария, Словакия и Латвия.
Други промени в корпоративното облагане
Одобреният законопроект предвижда и увеличение на максималната месечна стойност на ваучерите за храна от 102,26 на 200 евро. Сумата над досегашния праг ще се облага със 7% данък. Увеличава се и годишната квота за ваучери до 1,5 млрд. евро от 1 януари 2027 година.
Сред останалите предложения са:
- Повишаване на прага за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи от 700 лева на 1000 евро;
- Увеличаване от 5 на 10 години на периода за пренасяне на данъчни загуби, с ограничение до 70% от положителния данъчен финансов резултат;
- Въвеждане на ускорена данъчна амортизация за технологии с изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура;
- Актуализиране на правилата за облагане на разходите за активи, използвани за лични нужди.
Бюджетната комисия не подкрепи законопроекта на депутати от „Демократична България“ за ускорена амортизация на машини и производствено оборудване.
Комисията не одобри и законопроект за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от служебния кабинет, който предвижда данъчни облекчения при дарения, свързани с развитието на спорта.
