С 39 гласа „Против“ (17 на ГЕРБ-СДС, 4 на ДПС, 8 на „Продължаваме промяната“ и 10 на „Възраждане“) и със 135 гласа „Въздържал се“ (119 на „Прогресивна България“, един глас от ГЕРБ-СДС, 12 на ДПС, един на „Демократична България“ и 2 от „Продължаваме промяната“) парламентът отхвърли на първо четене разходите за дарения в полза на лицензирани спортни федерации, спортни клубове, както и на детски градини, на средни и висши училища и на юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват общественополезна дейност в сферата на спорта, да се признаят за данъчни цели. „За“ законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, предложен от Министерския съвет, гласуваха само 7 народни представители – 6 от „Прогресивна България“ и един от „Демократична България“.
При представянето на законопроекта заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че финансовото министерство не го подкрепя. Тя уточни, че той е бил внесен от служебното правителство на Андрей Гюров, а екипът й го отхвърля със следните мотиви: на първо място той е дискусионен по отношение спазването на принципа на данъчната неутралност и равнопоставеност.
„Всяко данъчно облечение представлява отклонение от общите данъчни режими и като такова трябва да бъде обосновано с конкретна, легитимна и измерима обществена цел – то не може да бъде предоставено избирателно, без ясни критерии и без убедителни аргументи защо именно определена категория организации следва да получат по-благоприятно данъчно третиране„, обърна внимание Людмила Петкова.
На второ място тя бе категорична, че предложеният законопроект не представя достатъчно убедителна оценка на фискалния ефект от предлаганата мярка. На трето място при него не е направено достатъчно ясно разграничение между общественополезната спортна дейност и спортната дейност на професионалните спортни организации.
Тя поясни, че спортът не е еднородна икономическа обществена дейност, като съществуват съществени различия между детско-юношеския спорт, масовия спорт, спортните дейности за хора с увреждания и професионалния спорт, който функционира като самостоятелен икономически сектор.
Заместник-министър Петкова напомни и че професионалните спортни организации реализират значителни приходи от реклама, спонсорство, телевизионни права, билети, трансфери и други търговски дейности и именно за това е необходимо особено внимателно да се прецени до колко е оправдано данъчни стимули, предназначени да насърчават общественополезна дейност, да обхващат и организации със значителна стопанска дейност.
Тя предупреди и че липсата на ясно разграничение между средствата, предназначени за общественополезни дейности и тези, които подпомагат обичайната икономическа дейност на професионалните клубове, създава риск данъчната преференция да се превърне в косвена форма на икономическа подкрепа за конкретни стопански субекти. И именно в тази връзка възниква и въпросът за конкурентната неутралност.
Четвъртият аргумент, с който Министерството на финансите не подкрепя предлагания законопроект, е, че не е доказано, че предложеният данъчен механизъм е най-ефективният инструмент за постигане на заявените цели, най-основната от които е – развитие на българския спорт.
Според заместник-министър Петкова следва да бъде направена оценка на алтернативните механизми за публична подкрепа. Тя уточни, че целевите програми за финансиране на детско-юношеския спорт, на училищния спорт, на спортната инфраструктура в малките населени места и на достъпа до спорт на хората с увреждания дават възможност държавата да определя конкретни приоритети, да въвежда ясни критерии за финансиране и да проследява постигнатите резултати.
При данъчните облекчения обаче разпределението на финансовия ресурс до голяма степен зависи от решението на частните дарители. Ето защо се получава така, че държавата се отказва от част от приходите си в бюджета, но не разполага със същата степен на предварителен контрол върху крайните получатели, разпределението на средствата и постигнатите резултати, поясни още заместник-министърът на финансите.
