Новият ръководител на банковия надзорник на Европейския съюз Франсоа-Луи Мишо търси алтернативни начини за справяне с фрагментирания пазар на кредитиране в блока, без да се налага създаването на спорната обща схема за гарантиране на депозитите. Мишо коментира пред „Файненшъл Таймс“, че Европейският банков орган (ЕБО) проучва „нови видове механизми“, които да предоставят „гаранции“ на националните регулатори, че в случай на криза банките ще подкрепят своите подразделения в други държави от ЕС. Шефът на ЕБО посочва, че надзорникът разработва планове съвместно с Европейската комисия за улесняване на трансграничното кредитиране в рамките на общността, без да е необходимо да се преодоляват дългогодишните политически възражения срещу единна европейска система за застраховане на депозитите.
„Започнахме обсъждания по темата с нашия управителен съвет и с други институции“, информира Мишо, добавяйки, че се проучват „възможности съществуват, които са независими“ от подобна схем.
Създаването на обща схема на ЕС за гарантиране на депозитите отдавна се разглежда като ключова стъпка към постигането на по-интегрирана европейска банкова система. Коментарите на Мишо обаче подсказват, че политически разногласия продължават да спъват проекта, което принуждава отговорните лица да търсят алтернативи.
По-рано тази година Европейската комисия представи планове за „преразглеждане и опростяване на структурата на рамката за застраховане на депозитите“ в ЕС – „както на централно, така и на национално равнище“. Очаква се през първото тримесечие на 2027-а представители на институциите в Брюксел да представят подробни предложения като част от по-мащабни банкови реформи.
Основната обсъждана идея е създаването на двустепенна система, при която по-големите банки да попадат в обхвата на механизъм на европейско равнище, изграден върху съществуващия Единен фонд за преструктуриране, а по-малките да останат в рамките на националните схеми за гарантиране на депозитите, твърдят запознати с въпроса. Двете нива биха могли да се свържат чрез механизъм за осигуряване на ликвидност, като общият европейски слой би служил като предпазна мрежа за националните схеми.
Засега обаче остава неясно дали тази връзка би осигурила само временна ликвидна подкрепа по време на криза, или би поела изцяло загубите в случай на фалит на банка, когато националните схеми се окажат недостатъчни за покриване на разходите. Последният вариант би бил политически неприемлив за страни като Германия, Нидерландия и други, които отдавна се противопоставят на т.нар. „споделяне на загубите“ в рамките на ЕС. Други държави също са скептични по отношение на идеята за отделянето на големите кредитни институции от останалите, опасявайки се, че това би довело до недостиг на средства в националните схеми, които се финансират от самите банки.
Кредиторите отдавна изтъкват, че липсата на обща схема за застраховане на депозитите в ЕС възпрепятства трансграничната консолидация и растеж, тъй като прави националните органи по-неотстъпчиви да позволят свободното движение на средства между дъщерните дружества на банките в различните държави членки.
Позицията на Брюксел: „Дискусията не бива да се свежда до избор между два крайни варианта: модел с пълно споделяне на загубите, модел, осигуряващ единствено ликвидна подкрепа, или пълна липса на напредък.“ „Очаква се бъдещото предложение да подобри съответствието между отговорностите и финансирането, както и да вземе предвид оставащите слаби места по отношение на ликвидността в схемите за гарантиране на депозитите“.
ЕК представи за първи път предложения за създаване на схема за застраховане на депозитите през 2015 година. Преговорите обаче се провалиха поради съпротивата на редица държави, включително Германия, според които подобна схема би създала „морален риск“, насърчавайки банките към по-рисково поведение.
ЕБО проучва алтернативни варианти, включително поемането на обвързващи ангажименти от страна на кредиторите да осигурят финансиране от компанията майка към нейните подразделения в други страни в случай на криза – договореност, чието изпълнение би могло да бъде наложено от надзорните органи. Банките биха могли също да бъдат насърчени да последват примера на кредитни институции от Северна Европа, като SEB и Nordea. Те оптимизираха трансграничните си операции, като преобразуваха националните си дъщерни дружества, които подлежат на самостоятелни изисквания за капитал и ликвидност, в клонове, за които важат по-облекчени регулаторни изисквания.
Според Мишо, „има много области, в които е възможна по-голяма интеграция и които не са толкова силно политизирани“, за разлика, например, от схемата за гарантиране на депозитите. Различията между държавите от ЕС по отношение на правилата за защита на потребителите, процедурите за приемане на нови клиенти, данъчното облагане и режимите за несъстоятелност също действат като „пречки пред единния пазар“ в банковия сектор, добавя той. Шефът на ЕБО отбелязва, че банките в ЕС губят пазарен дял при кредитирането на нефинансови предприятия на вътрешните си пазари, както за сметка на чуждестранни кредитори, така и на небанкови институции, като например групи за частно кредитиране.
„Смятаме, че до голяма степен съществува проблем с мащаба – както при банките, обслужващи корпоративни клиенти … така и при банкирането за физически лица в Европа“, казва Мишо. И добавя, че ситуацията се усложнява допълнително от нарастващата необходимост кредиторите да правят „значителни инвестиции“ в изкуствен интелект и други нови технологии.
Според анализ на самата Европейска комисия, петте най-големи банки в Съединените щати държат общо 45% от всички банкови активи в страната си, докато петте най-големи банки в ЕС притежават едва 31% от общите банкови активи в рамките на блока.
Председателят на ЕБО отхвърля оплакванията на банките от ЕС, че са обект на по-строги капиталови изисквания в сравнение с конкурентите си от Уолстрийт. Той твърди, че изчисленията на надзорника показват, че дори след скорошното разхлабване на правилата в Съединените щати, те остават по-строги от тези, които се прилагат за европейските банки.
„Не приемаме аргумента, който чуваме от банките, че те едва ли не са в неизгодно положение спрямо американските кредитори, смятаме, че ситуацията е много по-сложна“, подчертава той. Но въпреки това отбелязва, че ЕБО за първи път ще представи своята оценка за оптималното ниво на капитал за банките в ЕС, за да им осигури по-голяма яснота.
„Предполагам, че въпросът, който се задава от сектора, е каква е посоката на развитие по отношение на капиталовите изисквания – ще продължат ли те да растат и какво е необходимото равновесие? Мисля, че би трябвало да можем да им дадем отговор“, заключава той.












