Докато Киев се подготвя за най-тежката, според официални лица, зима след началото на пълномащабното руско нахлуване, Европейската комисия (ЕК) планира да предложи заем в размер на 45 милиарда евро, гарантиран от общия бюджет на Европейския съюз, информира „Файненшъл таймс“, като се позовава на запознати с въпроса източници. Целта на плана е да покрие около две трети от прогнозния недостиг на финансиране за Украйна през следващата година от 70 милиарда евро и се очаква да бъде представен на държавите членки на 18 ноември.
Моделът на механизма за набиране на средствата, който иска да използва Брюксел, е същият като приложеният през 2025-а за предоставянето на заем за Украйна в размер на 90 млрд. евро. Предишният пакет имаше за цел да покрие финансовите нужди на Киев през тази и следващата година, но по-мащабните разрушения, причинени от по-интензивните руските атаки, доведоха до увеличаване на недостига на средства за страната.
Новият кредит ще изисква подкрепата на всичките 27 държави членки на ЕС. Чехия, Словакия и Унгария вече се освободиха от участие в разходите по изплащането на лихви, свързани със заема от 2025-а за 90 милиарда евро, а тези три държави, заедно с България, вече заявиха, че няма да участват в бъдещото финансиране за Украйна.
Тяхното упорство изнерви канцлера на Германия Фридрих Мерц, защото Берлин се стреми към по-широко споделяне на тежестта и вече обвързва финансирането за Киев с преговорите за общия бюджет на блока за следващия седемгодишен период 2028–2034 година. Миналата седмица Мерц заплаши, че няма подкрепи този бюджет, освен ако всички държави от ЕС не участват във финансирането на Украйна през следващата година и след това.
Германия е най-големият нетен вносител в бюджета на общността и най-големият двустранен донор на Киев в Европа, докато четирите държави, които искат изключение, са нетни получатели на средства. Трима запознати със ситуацията източници посочват, че двата въпроса са станали взаимосвързани преди срещата на върха на лидерите на ЕС в Брюксел на 26 и 27 ноември – форум, на който се очаква до края на годината да бъдат взети съответните решения.
Подкрепящите този подход твърдят, че той би могъл да защити бъдещата помощ за Украйна от налагането на вето, като принуди държавите, зависими от средствата на ЕС, да избират между подпомагането на Киев и риска да загубят бюджетно финансиране. Критиците обаче предупреждават, че въпросната тактика може да доведе до обратен ефект.
Чешкият премиер Андрей Бабиш заявява в писмо до председателя на Европейския съвет Антониу Коща, че бъдещото финансиране за Украйна не може да бъде поставяно като предварително условие за приемането на следващия бюджет на ЕС. Ирландският премиер Майкъл Мартин също е смутен от обвързването на двата преговорни процеса.
Брюксел и Берлин пък се опасяват също, че осигуряването на дългосрочна подкрепа за Украйна може да стане по-трудно с наближаването на изборите в Испания, Франция, Италия и Полша. Лидерът на френската крайна десница Марин льо Пен, която води в социологическите проучвания преди президентския вот през април, вече заяви, че ще спре помощта за Киев, ако наследи Еманюел Макрон на поста.












