Има ли детето ви проблем с видеоигрите

Времето пред екрани на 1 и 6 години може да е по-важно, отколкото родителите предполагат

За повечето деца видеоигрите са обичаен източник на забавление, предизвикателства и общуване с приятели. Но когато започнат да изместват съня, училищните задължения и семейния живот, родителите трябва да обърнат по-сериозно внимание.

Седем предупредителни знака, които родителите не бива да пренебрегват.

Световната здравна организация (СЗО) признава разстройството, свързано с игрите, за здравословен проблем. Държавите членки приемат актуализираната Международна класификация на болестите на 25 май 2019 г., а промените влизат в сила на 1 януари 2022 година.

Какво представлява разстройството, свързано с игрите?

То се характеризира с нарушен контрол върху играенето, поставяне на видеоигрите пред останалите дейности и продължаване на играта въпреки негативните последици.

Според научно изследване, публикувано в Journal of Behavioral Addictions, тези модели на поведение обикновено трябва да продължават поне 12 месеца, освен при тежки случаи.

СЗО подчертава, че разстройството засяга само малка част от хората, които играят видеоигри. Важни са не толкова часовете пред екрана, колкото отражението върху ежедневието на детето.

7 предупредителни знака

1. Детето не може да спре да играе. То многократно продължава да играе, въпреки че е обещало да прекрати заниманието си.

2. Неуспешни опити да ограничи времето за игри. Детето се опитва да намали играенето, но не успява да спазва собствените си ограничения.

3. Изоставя други занимания. Спортът, хобитата и срещите с приятели отстъпват място на видеоигрите.

4. Влошаване на успеха в училище. Спадът в оценките, особено след период на добри резултати, може да е сигнал за проблем. Учителите също могат да забележат разсеяност и умора.

5. Нарушен сън. Играенето може да доведе до недостатъчно или нередовно спане. СЗО посочва проблемите със съня и липсата на физическа активност сред здравните рискове, свързани с прекомерното играене.

6. Силни реакции при прекъсване на играта. Необичайно силният гняв или тревожност, когато родителите поискат детето да излезе от играта, могат да бъдат предупредителен знак.

7. Криене и използване на игрите като бягство. Детето може да крие колко време играе, да лъже за това или да използва видеоигрите основно за справяне със стрес и тъга. Важно е също дали продължава да играе въпреки очевидните негативни последици.

Може ли да се постави диагноза?

Не всички специалисти са съгласни с начина, по който трябва да се определя проблемът. Представители на индустрията за видеоигри призоваха СЗО да преразгледа решението си с аргумента, че научните доказателства не са достатъчно убедителни. САЩ също изразиха възражения, определяйки включването на разстройството в класификацията като прибързано.

Диагностичният наръчник на Американската психиатрична асоциация предлага критерии за разстройство, свързано с интернет игрите, но все още не го признава като официална диагноза.

Специалистите съветват родителите да запазят спокойствие: Дългото играене през уикенда или ентусиазмът около нова игра не означават непременно, че детето има проблем. Повод за притеснение е продължителният модел на поведение, който вреди на здравето, отношенията или училищното представяне.

При съмнения е по-добре родителите да започнат със спокоен разговор, а не с конфликт.

Четете още: Кое е най-доброто червено вино за здраво сърце и дълголетие

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст