Дойде новият програмен период на оперативните програми и въпросът е как управляващите ще разпределят парите. Зам.-регионалният министър Деница Николова увери по време на онлайн среща с представители на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците и Камарата на строителите, че приоритет ще е икономическото възстановяване. Дали обаче няма да се получи като с предходния период, парите от Брюксел да отидат за некачествени строителства и ремонти и стиропор за саниране на частни сгради с общи пари?
Според плана на правителството 282 милиона лева по Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени за мерки за енергийна ефективност в малките, средните и големите предприятия в страната към настоящата версия на плана. Вече е приключила поредната преговорна среща с ЕК по втория вариант на Плана и предвид времевата рамка е необходимо да се започне работа по структуриране на рамката за изпълнение.
До 2022 година трябва да бъде договорен 70% от ресурса, а до края на 2023-та година трябва да са договорени всички средства. Допустими бенефициенти са всички предприятия на територията на страната, като 40% от ресурса се предвижда за големите предприятия, 35% – за средните по мащаб, а 25% ще са насочени към микро- и малките предприятия.
Целта на изпълнение на мерките, финансирани с тези средства, е намаляване на въглеродните емисии и енергийната интензивност на индустрията, както и повишаване на възможностите за постигане на по-екологично производство и. В глобален мащаб, мярката е част от провеждането на реформа в областта на енергийната ефективност фокусирана върху създаването на устойчив модел за финансиране на мерки свързани с декарбонизацията в страната.
Регионалното министерство уверява, че бизнесът ще има голяма роля и при изпълнението на интегрираните териториални инвестиции, които са важен елемент от новата Програма „Развитие на регионите“. Освен това във всеки от 6-те регионални съвета за развитие има представители на икономическите среди и така те ще имат възможността да участват в структурирането, оценяването и преселектиране на мерките, които ще бъдат изпълнявани на дадена територия. Целта е да бъдат подкрепени и реализирани най-приоритетните и важни инвестиции, които да доведат до икономическо развитие на съответния регион за постигане на по-висок стандарт на живот на хората там.
Заместник-министър Николова обърна специално внимание и на възможностите за изпълнение на проекти по линия на трансграничното сътрудничество, тъй като те са важен инструмент на регионалната политика. Тя отчете, че в новия програмен период ще има възможност малкият и среден бизнес да бъде финансиран с директни инвестиции чрез т.нар. Фонд за малки проекти. Това е структура, която ще има възможност да управлява средства от трансграничните програми под формата на грантово финансиране директно към микро, малки и средни предприятия. Ще се подкрепят проекти, които биха довели до икономически тласък в пограничните райони, конкурентоспособност, енергийна ефективност, както и мерки за кръгова икономика. „Този Фонд може да се превърне в устойчив модел за подкрепа на малкия и среден бизнес в бъдеще и то при облекчаване на административната тежест“, коментира заместник-министър Николова и се обърна с предложение към работодателските организации да се включат със своя капацитет при създаването на структурите на новия финансов инструмент.
По бъдещата програма с Република Сърбия 15% от средствата или около 5,45 млн. евро са определени за подкрепа на конкурентоспособността на малките и средни предприятия. За такива мерки по програмата с Република Турция ще бъде насочен 20% от общия ѝ бюджет, което възлиза на около 6,56 млн. евро. Към малки и средни предприятия по програмата с Република Северна Македония ще бъде насочен 9% от общия ѝ бюджет или около 2,67 млн. евро.
