Събота е. Слънчевите лъчи прогонват облаците, а пътешествениците усещат тръпката на пролетта. Маската до входната врата обаче ни напомня за Ковид и за локдауна. Това обаче не ни пречи, настанени удобно на фотьойла, да очертаем едно пътуване с помощта на някой от многото справочници.
Посоката може да бъде Елхово. Един добър маршрут, още повече, че днешният ден се отбелязва като Празник на град Елхово (така е от 1994 г.). Той се намира в Югоизточна България и е вторият по големина след областния център Ямбол.
Градът е на 36 км от ГКПП Лесово-Хамзабейли на българо-турската граница, който свързва Елхово с турския град Лалапаша. Откриването му през юни 2005 г. откри нови възможности за развитие на търговските и културни връзки между граничните райони. С новия контролно-пропускателен пункт се облекчава натовареността на основната сухопътна връзка между двете държави – ГКПП Капитал Андреево – Капъкуле, и се създават по-благоприятни условия за обслужване на пътниците и товарните автомобили и оживление на района.
Елхово е разположено
на левия бряг на река Тунджа
в югоизточната част на Тракийската низина между Странджа и Сакар сред плодородно поле. Само 38 км го делят от Ямбол, на 27 км е от Тополовград и на 339 км югоизточно от София.
През 1925 г. с Указ № 86 на Цар Борис ІІІ, подписан на 18 март, Елхово е реабилитиран като град и е преименуван от Казъл-агач на Елхово.
Липсата на високи оградни планини и близостта на морето са причината за североизточните ветрове. С големи скорости тук се проявява южният вятър, който духа по долината на река Тунджа. В началото на пролетта този вятър довява буйни топли вълни.
Географското положение определя появата на пътища,
по които хилядолетия са преминавали народи и войски в четирите посоки на света и са оставали трайни следи върху развитието на стопанския живот, културния обмен и етнодемографските процеси. В миналото по долината на река Тунджа между планините Странджа и Сакар е минавал пътят от долното течение на река Дунав през днешните Ямбол, Елхово и Одрин. През планината Сакар е минавал и друг важен път, свързващ Истанбул – Одрин – Пловдив – София – Белград. Важна роля в транспортните комуникации е имала река Тунджа, която е свързвала този край със Средиземноморието.
Днес през Елхово преминава Републикански път I-7 от Ямбол за ГКПП Лесово – Хамзабейли.
Още по времето на хан Крум (802-814 г.) регионът е включен в пределите на българската държава. За това свидетелства прочутият Хамбарлийски надпис, намерен в околностите на днешното село Маломирово.
Берлинският конгрес през 1878 г. оставя долината на река Тунджа между Странджа и Сакар в пределите на Източна Румелия. През 1885 г., след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, районът на днешната община Елхово премиава в границите на българската държава. След Балканските войни и Първата световна война тези територии се населяват от нови бежанци от Беломорието, които обогатяват местната народна култура с влиянието на традициите от Беломорска и Одринска Тракия.
Елховският край е известен с уникалната си природа, архитектурно-историческите забележителности, бит и духовност, изразени чрез предания, фолклор, нрави и обичаи в селищата от общината.
Сред знаковите забележителности в Елхово е
Етногеографско-археологическият музей.
Преди три година културната институция отбеляза своя 60-годишен юбилей. Началото е поставено през 1958 г. от Иван Желязков – създател и пръв директор на музея. В него са събрани и запазени десетки хиляди единици родова памет от края на ХІХ и началото на ХХ век.
Етнографско-археологическият музей в Елхово е една от най-популярните, развити и интересни дестинации в Югоизточна България, особено с участието му в Националните туристически движения "Опознай България – 100 Национални туристически обекта" и в Националното движение "Обичам България".
Резерватът „Балабана“ е в землището на Елхово, с площ от 672 дка лонгозна гора; птици – бели, нощни, гривести чапли; бозайници – чакал, лисица, заек.
Ждрелото на река Тунджа – „Даркая“, в землищата на селата Радовец и Лесово обхваща площ от 19 хил. декара. Попада под защитата на закона заради редките 149 вида птици, 8 земноводни, 21 влечуги и други защитени и редки растителни и животински видове. Сред тях са видра, леопардов смок, голям гребенест тритон, ивичест смок и други.
Пропастната пещера „Дрънчи дупка“
има денивелация 24 м и дължина 27 м, а на дъното й тече подземна река. Намира се в живописна местност на 2 км от село Мелница в карстов район с няколко извора. Входът на пещерата много наподобява входа на родопската пещера „Утроба“ с тази разлика, че никога не я огрява слънце, понеже се намира на северен склон.
Планината Сакар е най-богатата в Тракия не само на долмени, но и на тракийски крепости и светилища.
Това обяснява тракийските слънчеви светилища на около 20 км южно от Елхово, в западните разклонения на Дервентските възвишения. Върху самотно стърчащи скали, добре отличаващи се върху пресечения хълмист терен, са изсечени над 200 броя кръгове (дискове) с различен диаметър.
Тракийските долмени до с. Голям Дервент
Най-значимите находки от времето на Древна Тракия в Елховско са двата долмена, запазени южно от пограничното село Голям Дервент. Според Даниела Агре това е най-големият долмен, откриван в Тракия, на който дромосът (коридорът) към гробните камери е покрит, което е много рядко архитектурно решение. Особено внимание заслужава и фактът, че на базата на 800 известни долмена в България, Турция и Гърция това е единственият, на който входната плоча е орнаментирана с релефни изображения: лабрис, взаимно захапващи се змии и лабиринт.
Тракийската могила край с. Борисово
Намерената там тракийска колесница с емблема ягуар от римско време е открита от проф. Даниела Агре. Тя се определя от археоложката като безпрецедентна находка за Европа, защото е единствената луксозна четириколка, намирана по нашите земи във вида, в който е положена и даваща представа как действително изглежда тракийска колесница.
Парорийският манастир
На 35 км югоизточно от град Елхово, в землището на боляровското село Воден, се намират останките на исихасткия манастир „Св. Богородица“. Създаден е през 1335 г. в тогавашната погранична област Парория, откъдето става известен като Парорийски манастир. Създател на манастира е основоположникът на исихазма в България – монахът-аскет Григорий Синаит.
