Финансовият министър Асен Василев даде тон за песен. Тъжна народна песен – за Българската банка за развитие. Поде я хорът на разума, финансисти с ясна представа за смисъла на банката, но и с незначителни възможности да вразумят политиците, които масово не мислят като тях.
„Бaнкaтa зa рaзвитиe, кaктo e упoтрeбявaнa дo мoмeнтa, e aбcoлютнo бeзcмиcлeнa – язвa и тумoр зa бългaрcкaтa икoнoмикa”. Това бе тонът „ла” на финaнcoвия миниcтър Aceн Вacилeв.
Потърсихме Николай Василев, солистът на хора, принципният опонент на съществуването на тази институция.
„Още при създаването й, бях против да има държавна банка. Още оттогава смятам, че е въпрос на време да бъде източена от политици и олигарси. Но тогава тя беше една малка и невзрачна институция и никой не чу съображенията ми. Но, виждате, започнаха едни нескончаеми увеличения на капитала й, които се чакат на задния вход от олигарсите.” Това обясни бившият вицепремиер специално за „БАНКЕРЪ”.
Опонирахме му, че след като бе въведен Валутния борд и БНБ бе лишена от функцията си на кредитор от последна инстанция, може би ни е нужна ББР, през която по време на пандемията бе налят държавен ресурс, с който
да се подкрепят кредити за бизнеса и населението.
Василев прие аргумента, но заяви, че тя не е и не може да бъде новата „стара БНБ”.
„Тази банка трябва да се приватизира, но политиците няма да разрешат това. Така тя ще си остане една от пробойните, през които изтичат средствата на данъкоплатците – убеден е Василев. – Аз съм противник на насърчителното банкерство, създаването на такава специална банка е проблем, в дългосрочен план това винаги води до неприятности."
"Насърчителното банкерство е лош вид банкерство". Това пък заяви бившият председател на Сметната палата и екс централен банкер проф. Валери Димитров.
"Акционер на ББР е държавата, представлявана от Министерски съвет и министърът на икономиката. Не е проблем, че са сменени надзорниците на банката, принципалът може да го прави, тук няма никакъв проблем. Но какво от това, като основният проблем остава", добави той.
„Българската банка за развитие (ББР) трябва да работи в интерес на малките и средните предприятия у нас и надеждите са занапред първоначалният замисъл на звеното да бъде осъществен”, каза Валентин Михов, номиниран за нов член на Надзорния съвет на ББР.
„Проста проверка в търговския регистър показва, че една от фирмите е имала кредит на 9% преди да я рефинансира ББР – това е преди по-малко от две години, след което е получила 4%. Друга фирма е плащала лихва от 7% на друга банка, а след това с доста по-голям обем финансиране от ББР плаща 2%. Това вече става доста интересно защо е така.“
Банки за развитие има и в Австрия, и в Германия, и в САЩ. Въпросът
дали трябва да съществува такава и у нас
се разглежда над 10 години вече. Ако изпълнява задълженията си по предназначение – то тя със сигурност би била полезна и нужна.
Михов наблегна на факта, че в устава на ББР над 20 пъти се споменава „малки и средни предприятия”, но в правителствената стратегия на „Биросов 3” от 2017 до 2020 г. обаче такъв акцент не присъства.
Разкритието, че ББР е раздала 1 млрд. лв. на 8 фирми беше коментирано и от бившия финансов министър Симеон Дянков.
"Това не е просто грешна политика, това е срам! Неслучайно държавната банка много години се наричаше Насърчителна банка, защото тя трябва да работи за малкия бизнес. Това е по устава на банката, който не е спазван. Това, което служебното правителство може да направи е да ограничи размера на кредитите, например до 2 милиона лева. За да е ясно, че банката е за малкия бизнес. Дългосрочно няма как банката да има здрав портфейл, ако е толкова концентриран в ръцете на няколко бизнесмени. Много по-здрава ще е, ако ресурсът бъде даден на хиляди фирми. Така е по устава на ББР”, подчерта Дянков.
Време е за просто, принципно и дългосрочно решение –
данъкоплатците и бизнесът нямат нужда от държавна банка,
смята Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.
Възмущението трябва да катализира смелост за промяна; иначе темата ще потъне в дребнава пикантерия, фокус върху засегнатите персони и откровен икономически популизъм. Към рисковете трябва да отчитаме и криминалната нишка, а в предизборна кампания изкушението да се правят разкрития за престъпления е голямо.
Въпросите за „истинската“ мисия на Българската банка за развитие са стрелба по движеща се мишена. В нарочния устройствен закон за банката има за всекиго по нещо – всички най-добри пожелания за развитие, подкрепа, насърчаване са намерили своето място.
Трябва „да се подкрепят малките и средните предприятия“, но „да се подпомага и управлението на европейските фондове, проекти на общините“, други приоритетни публични инвестиционни проекти, „стимулиране на износа“, но и „технологичното обновление“, че дори и „борба с регионалните различия“. Разбира се, наред с изброените все галещи ухото цели, законът разрешава на банката да извършва и всички останали стандартни банкови дейности. Така че на практика всичко да изглежда красиво пакетирано и поставено в някое от квадратчетата на така умело и широко дефинираната мисия на банката.
Но тук се пропуска една малка подробност: ако банката бъде изцяло за малкия и среден бизнес,
тя би трябвало да развие широка клонова мрежа,
за да го обслужва на място. Което е антилогично във време на дигиталното настъпление и толкова изобилно присъствие на търговски банки на нашия пазар. Така, че може би е по-уместно тя да акцентира върху развитието на дигитални продукти. А основния ресурс да отпуска чрез предоставянето му на търговските банки – по програми , каквито преобладаващо бяха случаите досега.
Време е за просто, принципно и дългосрочно решение – българските данъкоплатци и българският бизнес нямат нужда от държавна банка. Основният аргумент, който винаги и навсякъде по света се прилага за съществуване на такъв тип кредитна институция, е ограниченият достъп до финансиране на стартиращи и развиващи се компании. Но, ако такъв разговор е имал някакво място през 1999 г. – когато е създадена Насърчителна банка – в средата на 2021 г. едва ли има смислен мотив за нуждата от държавна банка с активи от над 4 милиарда лева на кредитния пазар.
Да припомним, че към края на 1999 г. общият банков кредит за нефинансовите предприятия е под 2.3 млрд. лева, а за домакинствата – малко над 500 млн. лева. Към март 2021 г. кредитът за бизнеса достига 36 милиарда лева, а за домакинствата – 26 милиарда.
Възможностите
за достъп до финансиране при старт на малък бизнес
са почти неизброими – от кредитни карти, през потребителски кредити, а за по-големи суми – и кредити срещу ипотека.
Ако към края на миналия век жилището на българското домакинство е неликвиден, „заключен“ актив (жилищните кредити в края на 1999 г. са едва 84 млн. лв.), то към март 2021 г. те са вече 12.4 млрд. лева. Предложенията държавна банка да се занимава с десетки хиляди кредитни молби за по 20 000-50 000 лева заеми на малки фирми издават романтична наивност, но са далеч от стопанската реалност. Към март банките са отпуснали на предприятията над 136 000 кредита в размер до 1 млн. лева с обща стойност над 9 млрд. лева.
Излишно е да се заблуждаваме, че е възможен хибрид между схема за държавна интервенция и привидно пазарно поведение, въплътен в търговска банка. Иначе държавните помощи са фискален въпрос и трябва да се разглеждат като бюджетен ангажимент в прерогативите на Народното събрание, казва Богданов.
