Както е казал Мартин Лутър Кинг, и аз имам една мечта!
Тя е далеч по-скромна, отколкото тази на Исая, която Кинг цитира в прочутото си слово на стълбите на Линкълн Мемориал във Вашингтон през август 1963 година: че един ден "всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се снишат, кривите места ще станат прави и неравните места – поле. И славата Господна ще се яви и целият човешки род ведно ще я види".
Идеята за подобна висша справедливост е прекрасна, но на наша почва е немислима. Все едно да си мечтаем да станем остров на справедливостта, при положение, че живеем на Балканския полуостров, където всеки има своя представа за това. Тук всеки полуостровитянин е убеден в правотата си и неговата истина е единствена. Пример са отношенията между нас и комшиите ни от Северна Македония.
Що се отнася до собственото ни битие, примерите са още по-категорични. Още от началото на прехода всяка новодошла власт без изключение хваща държавното кормило с отрицание на стореното от предишната, без да се опита да потърси каквато и да е добра практика и постижение. По тази причина все се намираме в положение на откриватели на топлата вода, докато останалите европейски държави вече са излезли от джакузито и са се захванали за работа.
Мечтая един ден Ричард Алибегов да поведе хиляди хора и с песен "Стани, стани юнак балкански" на уста да влязат Народния театър и да го окупират в знак на протест срещу мерките, които ограничават посещенията в музеи, театри, музикални зали, галерии и прочие средища на културата.
Представям си също следната вълнуваща гледка: стотици млади хора се редят на опашка пред изнесените центрове за бързи тестове, за да успеят да влязат в читалните на Народната библиотека час по-скоро!
Друга горестна мечта ми е да се намерят такива управляващи, които забранят на подрастващите и младежите да стъпват в МОЛ-овете, кафенетата и кръчмите, а не обратното – да затварят училища и университети. Защото сега сме свидетели на типично български абсурд – заради нечия глупост учащите се могат да ходят където си поискат, само не и на училище.
Освен това мечтая си всеки българин да стане борец за гражданските ни свободи и права, а не да брани яростно свободата си на МОЛец и накърнен от някакви си мерки потребител на материални блага.
Братя опълченци, да бъде всяка душа плам!
Мечтии!
В Америка все още бият негрите, макар че политически коректно вече ги наричат афроамериканци. А у нас зачестяват опитите за превземане и окупиране, но на МОЛ-ове, а не на театри и библиотеки.
Все повече българи се ваксинират, защото зеленият сертификат им отваря вратите на кръчмите. За разлика от останалите европейски народи, които инвестират в здраве, българинът с гордост и настървение инвестира в черния си дроб. И със зъби и нокти се бори за правото си да го върши!
Българската представа за свобода отдавна не е Шипка. Да живее "О! Шипка"!
