Валутните пазари се успокояват, а апетитът за риск се връща и тласка нагоре пазарните оценки на по-проблемните валути след като опасенията, че вариантът "Омикрон" на коронавируса ще затвори отново света, постепенно се тушират.
Доларовият индекс, който следи движението на зелените пари към шест основни търговски конкуренти, слезе под 96.20 пункта, а еврото укрепна до малко над 1.13 щ. долара в следобедната европейска търговия на 8 декември.
Валутни анализатори коментират, че с охлаждането на страховете около появата на "Омикрон", вниманието на валутните играчи се връща към централните банки и плановете им да управляват растежа в условията на инфлационен натиск.
На практика, най-зрелищният екшън се очертава през идната седмица, когато последните си за годината официални съвещания ще проведат паричните стратези на Федералният резерв (на 14 и 15 декември) и управителният съвет на Европейската централна банка (на 16 декември).
Шефът на американските централни банкери Джеръм Пауъл вече даде заявка за по-ударно изтегляне на паричните стимули, което отваря вратата за по-ранен старт на възходящ лихвен цикъл. Паричните пазари вече са вкарали в цените на търгуваните инструменти 0.25% повишение на щатските лихви до юни 2022-ра.
Европейските им колеги обаче засега пасуват и не спират да убеждават обществеността, че инфлационният натиск ще започне да отстъпва още в средата на идната година.
Все пак, в коментар на 8 декември, заместник председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос призна, че на инфлацията в еврозоната ще й трябва повече време, за да се върне към целевите 2% годишно, но засега няма доказателства, че по-високите цени вече са имплантирани в заплатите.
Високите инфлационни равнища са сериозно предизвикателство за ЕЦБ, която има малък опит в справянето с бърз ценови ръст, усложняващ решението за паричната политика. Особено след като все повече парични стратези изразяват опасения от по-устойчив инфлационен натиск, изискващ ограничаване на стимулите.
Самият Де Гиндос, който се придържа към официалното становище за временния характер на инфлацията и за "несъмненото" й охлаждане през второто полугодие на 2022-ра, определя инфлационните рискове като "умерено възходящи", а инфлационния спад – по-бавен от очакванията.
Инфлацията в еврозоната скочи до рекордните 4.9% годишно през ноември и повечето частни прогнози не я виждат в близост до 2% до края на следващата година. Де Гиндос очаква по-висок ръст на трудовите възнаграждения през 2022-ра и приканва за бдителност по отношение на еволюцията им, както и на процеса на преговорите с профсъюзите. Банкерът не очаква сривовете в продоволствените вериги да спрат икономическото възстановяване на еврозоната, защото "факторите за растеж са твърде силни в средносрочен план".
Членът на управителния съвет на ЕЦБ – Оли Рен, пък смята, че той и колегите му ще се нуждаят от повече време, за да определят следващите стъпки на банковата парична политика. Рен мотивира мнението си с ограниченията, които ще наложи "Омикрон" и които без съмнение ще окажат влияние върху възхода на еврозоната. В реч в Хелзинки седмица преди решаващото съвещание на ЕЦБ, председателят на Финландската централна банка наблегна на необходимостта от изясняване на паричните опции.
Оли Рен не изключва възможността на 16 декември да се вземе решение за прекратяване на нетните покупки на облигации по извънредната пандемична програма PEPP в края на март 2022-ра. Но не е чак толкова склонен да бъде затворен пътя пред по-старите банкови планове за покупки на активи, за да се остави пространство за маневри в сегашната несигурна обстановка.
Фондовите борси се отърсват от заплахата на "Омикрон".
Широкият борсов индекс STOXX 600 регистрира на 7 декември най-мощния си дневен скок от ноември 2020 година. А глобалният MSCI, който следи движението на акциите на 50 държави, прибави 0.2% към пазарната си оценка.
Британският базов борсов индекс FTSE 100 и британският паунд първоначално поевтиняха след съобщенията, че Островът може да въведе по-строги мерки срещу COVID-19 още на 9 декември, но впоследствие започнаха да компенсират загубите и в късния следобед на 8 декември почти ги заличиха.
Фючърсните контракти на щатските борсови индекси също поеха нагоре в ранните часове на търговия в сряда, като най-видими първоначални печалби реализираха акциите на американските авиокомпании, както и на норвежките круизни линии.
Оптимизъм лъха и от петролните котировки.
Черното злато продължи да поскъпва и на 8 декември след като пазарните играчи прецениха, че новият вариант на вируса може и да не е чак толкова опасен.
Фючърсните контракти на американския лек суров петрол сорт WTI с доставка през януари се търгуваха за 71.65 щ. долара за барел в късния следобед на 8 декември след като приключиха търговската си сесия ден по-рано в близост до 72 долара за барел. Сорт "Брент" с доставка през февруари пък се задържа над 75 долара за барел.
Анализтори на "Ситигруп" коментираха на 7 декември, че очакват повишение на котировките в краткосрочен план, а решението на Саудитска Арабия на 5 декември да повиши цените на суровината за януарските си доставки вдъхна увереност, че потреблението ще остане силно. Допълнителен стимул за цените на черното злато бяха провалените очаквания за вдигане на санкциите за износ на 1 млн. барела на ден ирански петрол.
Експертите на "Ситигруп" обаче не са чак толкова оптимистично настроени за дългосрочната перспектива на суровия петрол. Те очакват охлаждане на цените до диапазона 50-60 щ. долара за барел, защото членовете на ОПЕК+ ще помпат повече гориво, което ще направят и другите производители на суровината.
Щатската инвестиционна банка "Джей Пи Моргън Чейз" прогнозира на 8 декември, че 2022-ра ще бележи края на пандемията от коронавируса и предвижда пълно възстановяване на глобалната икономика.
В публикувания анализ на перспективите през идната година банковите експерти посочват, че новите ваксини и медикаменти ще доведат до "силно циклично възстановяване, до връщане на глобалната мобилност и до силно търсене на потребителите".
Банкерите очакват пазарната оценка на щатския индекс S&P 500 да нарасне с почти 8% – до 5050 пункта (срещу грубо 4687 в следобедните часове на 8 декември), индексът на книжата на развиващите се пазари да скочи с 18%, а доходността на базовите десетгодишни американски държавни облигации – ключов двигател на световните кредитни разходи, да се повиши до 2.25% до края на 2022 година.
