Европейската централна банка вероятно ще трябва да ревизира нагоре инфлационните си прогнози заради усилията на Стария континент да ореже въглеродните емисии и да премине към зелена енергия, заяви членът на банковия изпълнителен борд Изабел Шнабел.
"В условията на прекалени извънредни спестявания и на продължаващи нарушения в продоволствените вериги, енергийният преход може да доведе до инфлация, която да остане по-висока за по-дълъг период от време, поради което потенциално ще се повишат рисковете за дестабилизация на инфлационните очаквания", посочи Шнабел в реч за Американската икономическа асоциация на 8 януари. Тя допълни, че ЕЦБ ще трябва да действат при такъв сценарий.
Коментарът на дамата се появява след като публикуваните ден по-рано данни показаха неочаквано ускоряване на инфлацията в еврозоната до 5% през декември 2021-а, което е рекорд за историята на съществуване на единната европейска валута. Това усложнява защитата на централната теза на ЕЦБ, че ценовият скок през последните месеци ще се укроти когато напрежението около доставките и енергийните разходи се охлади.
Последните икономически прогнози на европейските централни банкери са за 3.2% годишна инфлация през тази година и последващ спад до 1.8% през 2023-а и 2024-а. В тази връзка Шнабел обръща внимание, че техническите допускания за енергийната компонента на тези предвиждания "са придружени от значителна несигурност". Тя пояснява, че "ифлационният спад до равнища под 2% в края на прогнозния период се основава на предположения, извлечени от криви, изключващи инфлационен принос на енегията през 2023-а и 2024-а. Докато историята показва, че подобен профил би бил необичаен".
Шнабел цитира анализ, показващ, че е достатъчно цените на суровия петрол да останат на нивата си от ноември 2021-а, за да повишат инфлацията през 2024-а до 2% годишно, което е целевата стойност на ЕЦБ. Енергийният преход вкарва възходящ риск в инфлационните прогнози на институцията, но засега те не показват по-широк вторичен ефект.
Европейският съюз иска да стане първият въглеродно-неутрален регион до 2050-а и е централен стълб на плана "Следваща генерация", както и на следващия седемгодишен бюджет. Председателят на ЕЦБ – Кристин Лагард – пък обяви през декември 2021-а, че инфлацията вероятно ще се задържи висока в краткосрочен план преди да се охлади през тази година и да слезе малко под 2 процента. Шефът на "Банк дьо Франс" – Франсоа Вилроа дьо Гало – също призова за спокойствие и сподели в началото на седмицата усещането си, че инфлацията "вече е близо до върховия си потенциал".
Междувременно, цената на въглеродните разрешителни се качва ударно и през миналия месец се повиши до рекордните малко над 90 евро за тон, приключвайки годината със 147% ръст. Това е плод на климатичните амбиции на Брюксел и на газовия недостиг, който направи горенето на въглища по-печелившо.
Инвестиционният мениджър "Нортлендър къмодити адвайзърс" очаква вълеродните котировки да продължат да поскъпват и да скочат над 100 евро за тон още през тази зима и по-късно цените да се движат между 140 и 160 евро за тон. Разрешителните приключиха тазседмичната си търговия на 86 евро за тон.
