Ричард Ран
Погледнато в ретроспектива, решението на Киев да се откаже от ядрените си оръжия през 1994 г. изглежда ужасно. В началото на 90-е години на миналия век прекарах значително време в Украйна и Русия като икономически съветник на част от ръководителите на двете страни, включително и на изпълняващия длъжността премиер Егор Гайдар в Русия и на Виктор Юшченко – ръководител на Централната банка, а по-късно и президент на Украйна.
Икономиките на двете държави се сринаха, защото старият съветски социалистически модел стана напълно нефункционален. А капиталистическата икономика, която да осигурява необходимите стоки и услуги, все още не се бе появила.
Украйна страдаше от хиперинфлация и от един момент нататък цените на стоките и услугите започнаха да се удвояват на всеки три-четири дни, а цените в ресторантските менюта – по няколко пъти дневно. Международният валутен фонд (МВФ) изчисли, че за 1993 г. процентът на инфлация е бил приблизително 5000%, доколкото е възможно подобно изчисление.
В разгара на кризата, Юшченко ме помоли да му дам оценка на ситуацията и какво трябва да се направи. Бързо стана очевидно, че
Централната банка няма контрол върху паричното предлагане,
тъй като много правителствени агенции дават кредити, без за целта да имат законово основание или разрешение от нея.
Тези от нас, които са били съветници в източноевропейските страни, са разработили формули за частично фиксиране на местните валути към долара или германската марка, за да държат инфлацията под контрол и бързо да приватизират реалната икономика.
Украйна имаше особен проблем, както ми каза министърът на отбраната: около една трета от работниците бяха заети в 13 големи военни завода (по онова време най-големите предприятия за производство на танкове и ракети бяха тъкмо в бившата съветска република). Много от отбранителните заводи бяха в градове, където те даваха единствения поминък на хората, заради което имаше малко възможности да бъдат приватизирани.
Резултатът бе, че украинците почувстваха много по-голям спад в реалните доходи в сравнение с гражданите на повечето други бивши комунистически страни, включително Русия. В същото време администрацията на Клинтън беше загрижена и съсредоточи усилията си върху намаляване разпространението на ядрено оръжие. По това време Украйна разполагаше с третия по големина ядрен арсенал в света – въпреки че оперативният контрол оставаше в Русия.
Украйна бе обявила фалит и хората бяха отчаяни. Спомням си, че една сутрин станах свидетел как шофьор на камион го бе отворил и продаваше от него хляб. Пред него се виеше дълга опашка от гладни хора, а той им подаваше по четвъртинка, защото те
не можеха да си позволят да си купят цял хляб.
От Съединените щати наливаха средства в хуманитарни помощи, но те не бяха достатъчни, така че бе взето решение за ядрено разоръжаване на Украйна, като САЩ изкупуваха ракетите и бойните глави за стотици милиони долари.
От Вашингтон платиха на руснаците – които също бяха в отчайващо икономическо положение – да демонтират бойните глави и да превърнат урана в годен за използване в електроцентралите. Някои от украинските лидери се съпротивляваха да се откажат от ядрените бойни глави, но парите изглеждаха по-важни за повечето от тях, така че „Будапещенският меморандум“ беше подписан през декември 1994 година.
По онова време изглеждаше, че всички печелят от ситуацията. Американците постигнаха целта си да намалят броя на ядрените държави. Руснаците получиха крайно необходимите им американски долари, за да укрепят икономиката си и частично обезоръжиха съседа си. И украинците получиха огромна финансова инжекция за спасяването на бюджета си, което ги предпази от разпадане.
И украинската, и руската армия до голяма степен се разпаднаха и нито една от страните не бе в състояние да се бие с когото и да било. При Елцин Русия се превърна в несъвършена демокрация, с основни свободи.
Европейските и американските компании бяха насърчени да извършват финансови операции и да откриват смесени предприятия в Русия и Украйна, за да стабилизират икономическото им състояние и да научат украинците и руснаците как да работят в капиталистическия свят.
Един пример:
комунистите имаха много примитивни счетоводни системи,
които предоставяха малко информация – често умишлено. Големите международни счетоводни фирми откриха офиси в новоосвободените страни, както за обслужване на новите предприятия, така и с цел да учат местните на такива основни понятия като амортизация и дисконтирани парични потоци.
Ето част от текста на Будапещенския меморандум от 5 декември 1994 година.
„Съединените американски щати, Руската федерация и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия … като вземат предвид ангажимента на Украйна да премахне всички ядрени оръжия от своята територия… потвърждават отново своя ангажимент пред Украйна… да зачитат независимостта и суверенитета на съществуващите нейни граници… да се въздържат от заплахата или от използването на сила срещу нейната териториална или политическа независимост“.
В меморандума има редица други текстове, които затвърждават и правят по-оперативни цитираните по-горе намерения. Недвусмислено се посочва, че
руският президент Владимир Путин е нарушил споразумението.
В споразумението също така се призовават САЩ, Обединеното кралство и ООН да предоставят помощ на Украйна, ако „тя би могла да стане жертва на акт на агресия“, без да се уточняват границите на тази помощ.
Както се вижда от приложената таблица, през последните години, след няколко трудни десетилетия, Русия и Украйна се радват на реален икономически растеж и инфлацията до голяма степен е овладяна.
Но сега, кой ще инвестира и прави бизнес с Русия, ако Путин е начело? За броени дни десетилетия напредък и в двете държави бяха унищожени от един зъл човек.
_______
* Ричард Ран е председател на Института за глобален икономически растеж и председател на Консултативния съвет на Института за пазарна икономика (ИПИ). Текстът е публикуван във "Вашингтон таймс".
