Инфлацията може да се превърне в необичаен съюзник на "Бенк ъф Инглънд" в битката й с растящите цени. Колкото и парадоксално да звучи, препускащите нагоре котировки на енергията и суровините вероятно вършат работа на паричната политика. Тези сили ще забавят растежа и, по сметки на английската централна банка, ще помогнат за овладяване на възходящия ценови натиск в дългосрочен план.
Такива са аргументите на паричните стратези на "Бенк ъф Инглънд", които начело с банковия председател Андрю Бейли, популяризират през последните седмици. И които са една от причините за взетото на 17 март решение на официалното съвещание на централните банкери да се откажат от рязко вдигане на лихвите и да ги повишат само с 0.25% – до 0.75 процента.
Публикуваното резюме от заседанието потвърждава прокарваната напоследък логика, подкрепена от икономисти и групи за анализи, че инфлацията може да посее семената на собствената си гибел.
Идеята е, че колкото повече се засилва инфлационният натиск, толкова повече се влошава стандарта на живот и се намалява покупателната мощ на домакинствата. Разстройването на потреблението увеличава безработицата и забавя растежа, което ограничава възможностите на компаниите да повишават цените. Депресирайки търсенето на други стоки, ценовият енергиен скок престава да е проинфлационен. В резултат, отпада необходимостта от бързо и голямо покачване на лихвените проценти, при условие, че потребителската инфлация се държи под контрол. Накрая, инфлационната змия започва да яде опашката си.
Тези доводи помагат да се обясни защо дебатът дали "Бенк ъф Инглънд" да повиши лихвите с 0.5%, затихна. Нито един член на паричния банков комитет не гласува на 17 март за подобна едра стъпка – рязък контраст с февруарското съвещание когато четирима от общо девет участници бяха "за".
Новият път на английските централни банкери е подкрепен от Алекс Брейзиър – бивш високопоставен служител на банката, който в момента е заместник директор на влиятелния институт за проучвания и анализи на "БлекРок" – BlackRock Investment Institute.
Брейзиър отбелязва, че бързо влошаващата се инфлационна перспектива е достатъчна, за да повдигне въпроси за икономическото възстановяване, както пред "Бенк ъф Инглънд", така и пред Европейската централна банка.
Особеното внимание върху свиването на реалните доходи, проличало в публикуваното резюме от съвещанието на паричния комитет на "Бенк ъф Инглънд", показва, че институцията ще остави високата краткосрочна инфлация да помогне за охлаждане на потреблението, коментират икономисти. За да заработи този подход обаче инфлационните очаквания трябва да имат котва, което означава, че банкерите все пак ще трябва да повишат още лихвените проценти през тази година, но не и до равнищата, които очакват пазарите. Подобно заключение се съдържаше и във февруарските прогнози на английската банка, според които инфлацията ще падне далеч под целевата си стойност, ако лихвите следват пазарната траектория.
Ядрото на дилемата е балансът между инфлация и растеж.
Националният институт за икономически и социални проучвания вече очаква рецесия във Великобритания през второто полугодие на 2022-а заради слабото индивидуално потребление. Учените смятат, че ударът върху растежа трябва да убеди "централните банкери да пипат внимателно, но същевременно да извести, че всякакви забавяния на лихвените увеличения са просто отлагания, а не отказ от тях".
Брейзиър също посочва, че централните банки трябва да върнат бързо лихвите на техните "неутрални нива" – точките, в които националните икономики работят при пълна заетост и инфлацията е стабилна и не пречи на растежа. Защото при високи инфлационни стойности е много трудно да се провежда политика на стимулиране.
Неутралните лихвени равнища обаче могат да се променят, смята Брейзиър. Например, в еврозоната отражението на военния конфликт в Украйна вероятно ще ги понижи заради енергийния ценови шок. За Федералния резерв и за "Бенк ъф Инглънд" толерирането на по-високи инфлационни стойности не означава, че те ще се откажат от плановете си за по-високи кредитни разходи, а просто че не искат да пренапрагят неутралната лихва и да охладят стопанствата си.
Подобен дебат тече и в САЩ, макар че множество икономисти се съмняват дали растящи цени на енергията ще свършат кой знае каква работа за ограничаване на инфлацията отвъд Атлантика.
Същите съмнения терзаят и Пийтър Чатуел – шеф на поделение в "Мидзухо". Той смята, че британските домакинства ще устоят на шока и се страхува, че инфлационната перспектива ще се изплъзне от контрол. Чатуел прогнозира, че наблюдаваният предпазлив подход ще принуди "Бенк ъф Инглънд" към по-агресивно затягане на паричната политика през май и след това. Защото освен видимите поражения върху бюджетите на домакинствата от високите енергийни сметки, всички останали елементи – действително високата сигурност за работните места, натрупаните огромни спестявания по време на пандемията и други – "по скоро ще доведат до стабилно потребление".
