Решението на САЩ и приятели да замразят чуждестранните резерви на Русия провокира сериозни разисквания за бъдещето на международната монетарна система.
Дискусиите са бурни заради високите залози и защото от края на втората световна война, когато бе трансформиран паричния ред, не са вземани подобни решения. Дебатът обаче е и смущаващ, защото е обзор на случващото се в глобалната парична система.
Въпреки периодичните препратки към "доминиращата позиция на щатския долар", делът му в установените глобални валутни резерви пълзи надолу през последните 20 години – от 70% в началото на новото столетие до едва 59% в края на третото тримесечие на 2021-а.
Тази тенденция, според Бари Айхенгрийн – професор по икономика и политически науки в Калифорнийския университет, не е резултат от прехвърлянето към други парични единици или от промяната на лихвените проценти, които засягат стойността на различните резервни активи. Тя не е и израз на безразличие към зелените пари на ред банки, натрупали огромни наличности от задгранични запаси. Това по-скоро е резултат от усилия на някои централни банки да разнообразят резервните си активи извън и за сметка на американския долар, твърди Айхенгрийн.
Професорът посочва като изненадващ факта, че диверсификацията не е към еврото, към британския паунд и йената – другите отколешни компоненти на валутната кошница от Специални права на тираж (СПТ) на МВФ, чийто общ дял в нея се е запазил почти непроменен през последните две десетилетия. Нещо повече – едва една четвърт от пренасочения дял е била към китайския юан, който бе включен в състава на СПТ през 2016-а. Цели три четвърти са отишли във валутите на по-малките стопанства: Канада, Австралия, Швеция, Южна Корея и Сингапур, показва технически анализ на МВФ, един от авторите на който е и Айхенгрийн.
Какво е обяснението за възхода на тези парични единици?
Първо, техните пазари са станали по-ликвидни. В исторически план, на пръсти се броят държавите, които имат дълбоки и отворени към останалия свят пазари. Валутните дилъри могат да намерят контрагенти само за малък брой валути: основно щатстки долари, евро, британски паунд и йени. Това са паричните единици, използвани в международните трансакции, поради което и централните банки ги включват в портфейлите си от валутни резерви.
Разходите за сделки и в други валути обаче постепенно намаляват с развитието на електронните платформи за търговия и на новите технологии за автоматизиране на пазарните операции и управление на ликвидността. Това се вижда от маржа между офертите за продажби и покупки на по-второстепенните пари, които вече са доста ниски и на моменти дори по-свити отколкото за еврото, йената или паунда.
На второ място, централните банки са започнали по-активно да преследват висока доходност. И с раздуването на портфейлите от резерви растат и залозите.
Трето, ниската доходност на облигациите на основните държави – емитенти на резервни валути засилва търсенето на алтернативи. И нетрадиционните резервни парични единици най-редовно предлагат атрактивна степен на колебания съобразно възвръщаемостта в сравнение с традиционните им съперници.
Това предпоставя наблюдаваното придвижване към по-многополюсна международна парична система, а не към триполюсната, доминирана от щатския долар, еврото и китайския юан, която очакват множество наблюдатели.
Последните събития вероятно ще ускорят тази диверсификация.
В случая с Русия, очевидно, всички значими емитенти на резервни валути освен Китай активно се включиха в замразяването на резервите на страната. От което следва, че дългогодишното пренасочване към парични единици, които не са в състава на СПТ, не й осигурява спасително убежище.
Ако обаче липсваше подобно единодушие, можеше да се стигне до сценарий, при който САЩ блокират резервите на дадена държава, но другите правителства не отказват участие в инициативата. В този случай допълнителна диверсификация на валутните запаси на "подгонената" държава би била полезна като застраховка.
Какво би означавало по-ускореното пренасочване към китайския юан?
Всеки, който реши да прехвърля резерви в тази посока, ще трябва да има предвид вероятността Китай да стане обект на вторични санкции. Особено след като военната операция на руския президент Владимир Путин напомни, че авторитарният силен човек може да действа на своя глава когато няма вътрешна противостояща сила да го озапти.
Фактът, че президентът Си Дзинпин показва слабо желание да се намесва в операциите на Народната банка на Китай, не е гаранция, че той ще запази тази позиция и в бъдеще. Не е съвпадение, че в исторически план всеки емитент на водеща резервна валута е имал републиканска или демократична форма на управление с контрол върху изпълнителната власт.
Мениджърите на руските валутни резерви нямат друг избор освен да се обърнат към китайските си колеги докато те им дават достъп до резервите. Парадоксът обаче е, че резултатът от решението на американците да превърнат долара в оръжие, може на практика да забави интернационализацията на юана.
