В срок от три месеца министърът на здравеопазването да представи пред Народното събрание конкретни мерки с конкретни срокове за преодоляване на недостига на лекари в определени специалности и на медицински сестри и за задържане на младите лекари и медицински сестри в България. Това реши парламентът единодушно със 148 гласа "за" след разискване по питане от Джевдет Чакъров (ДПС) към министъра на здравеопазването Асена Сербезова.
От ДПС предлагаха още в шестмесечен срок здравният министър да представи финансови разчети за средствата, необходими за реализацията на планираните мерки, и план кои от тях в държавния бюджет за коя година ще бъдат включени, както и в срок от една година министърът на здравеопазването да представи пред НС първите резултати от реализацията на мерките. Тези две предложения обаче бяха отхвърлени от мнозинството в парламента. "Възраждане" не участваха в нито едно от гласуванията.
В началото на разискванията Джевдет Чакъров посочи, че ситуацията е критично тежка и е необходимо бързо да се набележат мерки и да се изпълняват. Той отбеляза, че по данни на Българския лекарски съюз над 60% от лекарите са над 50 години, а всяка трета медицинска сестра е пенсионерка. Има свръхспециализация на определени специалности и остър недостиг на други, а според проучване на Медицинския университет в София 60% от медиците, които завършват, са готови да напуснат страната, 30% от тях веднага след дипломиране.
В хода на дискусията беше обърнато внимание на необходимостта да се отделят повече финансови ресурси и на специализацията на младите лекари.
Ивайло Христов ("Има такъв народ") коментира, че в основата на проблема не е специализацията, а се касае за липса на пари и кариерно развитие. Той даде пример с окръжната болница във Варна, където заплатата на лекар е 820 лева, а на сестра – 750 лева. Той коментира, че Министерството на здравеопазването не може да се намеси в управлението на лечебно заведение.
"Имаме едни дерибеи, които си управляват болниците, както си искат", коментира Христов.
Затова депутатът от ИТН каза, че спешно ще внесат промени в закона за публичните предприятия, които да дадат възможност за повече контрол на принципала как се управляват лечебните заведения. Той посочи като друго предложение – ограничение от два мандата с шест месеца междинен период за директорите на лечебни заведения.
Председателят на здравната комисия в парламента доц. Антон Тонев посочи, че финансовият въпрос е важен, но отварянето на системата е още по-важно – младите лекари да могат да работят още от първите дни на специализацията.
"Колкото и пари да сложим пред младите лекари, когато те влизат в една институция и получават една специализация, макар и добре платена, в която има предварително заложен ред, за това кой ще работи, кой ще се обучава, кой ще пише само епикризи, пътеки, колкото и пари да дадем на този млад лекар, той там ще издържи 6 месеца и ще иде в болница, в която някой ще му обърне внимание", посочи той.
Тонев каза, че планират да отворят Закона за лечебните заведения и Закона за публичните предприятия и да усъвършенстват някои наредби. "Работата ще бъде при всички случаи надпартийна, защото на карта е заложено здравето на родината ни", заяви той.
Николай Дренчев ("Възраждане") коментира, че финансирането на системата е порочно. "Пациентът не е в центъра на вниманието, а най-важно остава как да бъде усвоена съответната клинична пътека'', посочи той.
Министърът на здравеопазването Асена Сербезова отбеляза, че действително в центъра на системата трябва да е пациентът.
"Човешките ресурси са основният активен елемент на всяка една система. Държавата може да създаде условия, но не може да създаде всички необходими условия. Също така е важна ролята на ръководителя на лечебното заведение за осигуряването на справедливо заплащане", коментира министърът.
Сербезова допълни, че би ѝ се искало да бъде направена една по-голяма междуведомствена група и благодари за конструктивния тон да намерят всички заедно едно трайно решение.
