Огромният златодобивен сектор на Русия търси нови начини да продава скъпоценния метал, защото западните санкции прекъснаха традиционните канали за експорта му. Анализатори на бранша пък заговориха за намеренията на Кремъл да обвърже цената на рублата със златото в нещо като регионален златен стандарт. Започнаха и коментарите за последствията от подобен акт върху световната финансова архитектура.
Пазарите на САЩ и Европа са затворени за руското злато заради забраната за търговията на метала, произведен след въведените наказания срещу Москва, а някои рафинерии дори отказват да претопяват стари кюлчета.
Санкциите поставиха в затруднено положение руснаците, които произвеждат 340 тона злато годишно на стойност около 20 млрд. щ. долара. Банките, които не попадат под санкциите и биха могли да поемат пласмента на подобни обеми, се броят на пръсти. Това уточнение е важно, защото преди две години Москва разреши на златните мини да изнасят директно суровината, но въпреки това повечето производители все още предпочитат да продават чрез банковата инфраструктура.
Новата реалност може да промени старите навици.
Най-интригуващо е решението на "Банк России" да купува един грам злато за 5000 рубли.
На 25 март руската централна банка, която до края на 2019 г. беше най-големият държавен купувач на жълтия метал, обяви, че започва отново да "пазарува" злато, но на фиксирана цена от 5000 рубли за грам или 1880 щ. долара за тройунция. Тази цена е доста под международните котировки, които на 6 април сутринта бяха 1921 долара за тройунция с незабавна доставка.
И още едно важно нововъведение има: руското правителство отмени ДДС върху "златните" покупки на дребно – отдавна дискутиран ход, чието прилагане бе ускорено покрай военните действия в Украйна. Този ход трябва да насърчи руснаците да обръщат рублите си в злато, а не в долари или евро.
"Оформя се руски златен стандарт, защото металът се монетизира директно от руското правителство и от централната банка на страната, като банкерите определят обменния курс на златото към рублата като фиксирана цена за Кремъл". Такъв прочит на случващото се прави Крис Пауъл – ковчежник и секретар на GATA (Комитет за противодействие на златните картели). Той напомня, че до 15 август 1972 г., когато САЩ го анулират, международният златен стандарт си е съществувал и е бил прилаган. И затова руското решение може да се смята за първата стъпка към възстановяването му, смята Пауъл. Според него именно тези мерки са подкрепили руската валута и са повишили цената й напоследък: от 139 рубли за един щ. долар на 7 март, до 83.71 рубли за долар на 6 април сутринта.
Според експерта, санкциите няма да имат ефект върху руския търговски златен обмен. Причината е, че при двустранните договори финансовите рестрикции, обявени от САЩ и от Европейския съюз, са неадекватни. И сочи за пример Венецуела. Тя е успяла да оцелее при трансформациите на долара, защото е търгувала златото си в двустранен обмен с "Дойче банк, който останал незасегнат от санкциите на Белия дом.
Русия е вторият по големина в света производител на злато – с 9.5% дял в глобалното предлагане, след Китай – с 10.6%, и преди Австралия – с 9.4%, САЩ – с 5.5%, Канада – 4.9% и… всички останали, които предлагат "оставащите" 60.1 процента.
"С предложението си да купува злато от руските банки по фиксиран курс от 5000 рубли за един грам метал, "Банк России" обвързва едновременно руската валута със златото, и тъй като то се търгува в зелени пари, формира "ценови под" на рублата към долара". Това е заключението на магистъра по икономика Ронан Манли – инвестиционен експерт и анализатор на скъпоценни метали от базирания в Сингапур дилър BullionStar.
Манли сочи, че когато на 25 март руските централни банкери са обявили "златния фиксинг", руската парична единица се е разменяла срещу 100 рубли за един долар (грубо) , но оттогава е поскъпнала до диапазона 80-85 рубли за долар. Причините,според него, са че на международните пазари златото се е търгувало за около 62 долара за грам, което е еквивалентно на около 80.5 рубли за долар. В резултат, пазарните играчи и участниците в арбитражни сделки са качили курса на руската валута.
Какво следва оттук нататък? Рублата вече има фиксирана минимална цена към зелените пари през златото. Металът обаче също е важен фактор, защото 5000 рубли за един грам са 155 500 рубли за тройунция. Или, при курс около 80 рубли за долар, една тройунция би струвала 1940 долара.
Какво означава всичко това за горивата?
Русия е най-големият световен износител на природен газ и трети по големина продавач на суров петрол. Руският президент Владимир Путин вече поиска от чуждестранните клиенти да плащат за полученото синьо гориво в рубли, а това автоматично обвързва цената на газа и със златните котировки.
Същото може да се случи и с петрола. Още повече, Кремъл вече намекна, че схемата за газови плащания в рубли е само "прототип", чието приложение може да се прехвърли и върху останалите артикули, които страната изнася. С други думи, може да се стигне до директно разплащане със злато срещу суровини.
Какъв ще е ефектът върху рублата и останалите валути?
Фиксирането на цената на руските пари към златото вече стабилизира и засили рублата. Плащания в руски пари за петрол и газ ще им осигурят допълнителна подкрепа. А всяка директна замяна на злато срещу петрол ще увеличи притока на задгранични скъпоценни активи в руските валутни резерви, което може да засили баланса на "Банк России" и оттам – да подкрепи и рублата.
Глобалният паричен пейзаж също се променя бързо и централните банки по света със сигурност си вземат бележка. Западните санкции по замразяване на около 60% от руските задгранични резерви показват, че частното право на собственост върху тях се пренебрегва от чуждестранните институции и златото в хранилищата на "Бенк ъф Инглънд" и на клона на Федералния резерв в Ню Йорк е застрашено от конфискация.
Правителствата и централните банки извън западния блок следят с огромен интерес руските мерки под графата "Рубли към злато" и "Суровини срещу рубли" и като нищо могат да последват руския пример. Още повече, че като изключим САЩ, всички големи производители на петрол и природен газ – Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар и Китай – със сигурност ще поискат валутите им също да спечелят от новия мултипаричен ред и задаващото се премахване на доларовия монопол.
Поуки и последствия
Манли подчертава, че е прекалено рано да се прогнозира как точно ще бъде засегнат американския долар от сегашните събития, но той със сигурност ще излезе от тях по-слаб и с по-малко влияние.
Експертът посочва също, че приказките за формален златен стандарт за рублата са прибързани, но със сигурност "Банк России" обмисла подобен акт. Това е парадигма, която западните медии все още не са "захапали". Но когато плочките на доминото паднат, тези събития ще отекнат по различен начин: растящо търсене на физическо злато, срив на пазара на златни контракти, повишени златни котировки, загърбване на зелените пари, активизиране на двустранната търговия на суровини между развиващите се държави в различни от щатския долар валути…
