“Истината е, че всичко в тази държава тече. Аз лично не бих заподозряла органите на МВР, а по-скоро на прокуратурата, които са единствените които имат цялата преписка – и информацията изтича след като те са се запознали с нея. Ролята на премиера е да даде пълна свобода на действащите органи. Знам, че това е ново за някои органи и политици, но така ще функционира държавата занапред!”
С този коментар говорителката на премиера Кирил Петков Лена Бориславова беше направена преди по-малко от месец заявката за подготвен законопроект, който да обособи собствена администрация на европейската прокуратура у нас. Към нея щели да бъдат зачислени разследващи полицаи и следователи, които да могат оперативно и независимо да провеждат всички необходими разследвания в страната.
Като една от причините за това, Лена Бориславова посочи изтичането в медиите на показанията, дадени от премиера Кирил Петков в разгара на спекулациите относно
ролята и намеренията на европрокуратура в изчегъртването на модела "Борисов".
При последното посещение на ръководителката й Лаура Кьовеши у нас стана ясно, че са налице няколко сигнала за извършени от "висши публични служители" измами и системна корупция с европейски средства, по които се водят разследвания.
Междувременно Кирил Петков реагира на въпросите за връзката на европрокуратурата с Борисовия арест, който е за изнудване срещу хазартния бизнес на Васил Божков. Пред медиите той обясни, че показанията му са свързани с констатирана в нов доклад липса на контрол върху европейските средства в България под ръководството на Горанов и опасности "от обаждания, скриване на документи, прикриване на доказателства“. Всичко това премиерът казал на Кьовеши с оценката че „българският данъкоплатец е платил над половин милиард лева за тишината на прокуратурата".
В мотивите към проекта за ремонтна Закона за съдебната власт (ЗСВ) е посочено, че се доразвиват предходните мотиви, с които беше коригиран и Наказателнопроцесуалният кодекс (НПК). Те са свързани с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, който урежда процедури за съобщаване и сътрудничество, статуса и правомощията на европейските прокурори и европейските делегирани прокурори при разследване, наказателно преследване, обжалване и изпълнение.
С тези промени европейският прокурор и европейските делегирани прокурори бяха оправомощени
да изпълняват уредените в нашето законодателство прокурорски функции
съобразно изискванията на регламента.
"Съгласно чл. 96, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/1939 компетентните национални органи улесняват упражняването на функциите на европейските делегирани прокурори по настоящия регламент и се въздържат от всякакви действия или политика, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху кариерата или статуса им в националната система на прокуратурата.
По-специално – за улесняване упражняването на функциите им е необходимо всяка държава да предостави на европейските делегирани прокурори необходимите ресурси и оборудване, за да се осигурят добри общи условия на труд и работна среда, които им гарантират пълното интегриране в националните прокурорски служби", мотивира се кабинетът.
Със законопроекта се предвижда европейските делегирани прокурори да бъдат обособени като
самостоятелна организационна структура в държавното обвинение,
а административните функции на ръководител да се осъществяват от европейски делегиран прокурор, изрично оправомощен от Европейската прокуратура.
За осигуряване на добри условия на труд и работна среда, Министерският съвет ще предостави на Висшия съдебен съвет (ВСС) подходяща сграда за нуждите на европейските делегирани прокурори, където те ще си имат собствени регистратура и деловодство, съобразно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и правилника за неговото прилагане.
Финансирането на европейските ни прокурори ще идва от бюджета на съдебната власт, а какъв разпоредител с бюджетни средства ще бъде ръководителят на европрокурорите, ще реши пленума на ВСС.
Предвидени са промени в Закона за специалните разузнавателни средства и в НПК, с които изрично ще бъде уредено
правото на европейските прокурори да прилагат СРС
и да използват събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства по дела от компетентност на Европейската прокуратура.
Предвидени са промени и в Закона за защита на класифицираната информация, с които "службата" на европейските делегирани прокурори получава статут на организационна единица, а те – правото да прилагат изискванията за защита на класифицираната информация и да контролират тяхното спазване.
Оттук-насетне любопитна ще е реакцията както на парламентарната, така и на правната общност, в частност на българската прокуратура в лицето на Иван Гешев. След отчаяна съпротива срещу закриването на специализираната прокуратура, нароченият за гонене главен прокурор даде да се разбере че
не се е примирил с удара и организира контраатака пред Конституционния съд.
Въпросът е ще смее ли да повдигне въпроса за характера на предложените промени, с които се делегират национални правомощия на европрокуратурата.
Регламентът за европрокуратурата предвижда изрично, че нейните разследвания се провеждат на територията на държавата членка в съответствие както с него, така и с националното право. Логиката е, че за да упражняват функциите си на национална територия, делегираните прокурори трябва да са със статут на национални обвинители – предвид изискването за местна компетентност.
На практика те са командировани в качеството си на делегирани прокурори в наднационална структура за засилено сътрудничество със статут на агенция към Европейската комисия. И тъкмо затова се засилват гласовете за нуждата от конституционни промени относно националните правомощия на европрокуратурата. Или поне за тълкуване на Конституционния съд дали регламентът за уредбата й е
реално въведен в националното право
на основание Договора за функциониране на Европейския съюз.
Проблемът с делегирания национален суверенитет тепърва също ще става обект на спорове – както се случва при всеки опит за постигане на по-висока ефективност в наказателната репресия. Затова е нормално да прогнозираме, че както се "нарадвахме" на гражданската конфискация и на специализираното правосъдие, след някоя и друга година като нищо ще ревизираме и днешното си положително отношение към утрешната борба с източването на европейските фондове.
Колкото до създаването на отделна администрация за европрокуратурата у нас, мераклии за добри заплати при наливане от пусто в празно винаги ще се намерят.
