Инфлация тръгна от борсите – от тока и газа, и то още преди войната в Украйна. Сега санкциите срещу Русия задълбочават кризата и продължават да бутат цените нагоре.
Кратка справка: След първата война срещу Ирак цената на петрола от 15-20 се качи на 35-50 долара за барел. При следващата война срещу Ирак – цената стигна и подмина 70 долара. След последните войни в Северна Африка и Близкия Изток цената достигна 150 долара за барел, а бензинът у нас- 2.50 лв за литър.
Днес цената на петрола се клати около 100 долара за барел и около 65 долара за руския, "нашия" нефт. Въпросът е защо цената на бензина е над 3 лв за литър. Защото войната този път е на прага ни, от санкциите страдат пряко и инициаторите им, а и застраховките на танкерите, които ни докарват суровината, скочиха десетки пъти.
„Това е безсмислено харчене на държавни пари, всяко друго обяснение е демагогия.” Такова схващане застъпва Атанас Кацарчев, бивш зам. финансов министър. Мнението на Кацарчев е крайно и точно затова изпъква сред фейсбук многознайството, което предлага и подкрепя безброй много решения за туширане на поскъпването, включително и такива – в другата крайност – като таван на нерегулирани цени.
Пролетта все повече ухае на избори,
а коалиционните партньори се надцакват с популистки мерки, които няма да доведат до нищо добро, но звучат прекрасно и пораждат доверие у изстрадалия българин. Който обаче, колкото и главозамаян от сочни обещания да е, ще гласува с джоба си на следващите избори.
Впрочем все повече неполитици говорят за компенсаторна социална политика – за най-пострадалите, а не за краткосрочни данъчни и ценови реформи, които могат счупят пазара.
Лошите констатации са едно на ръка, а песимистичните прогнози – друго. Съчетанието между тях е тъжно като сняг по Цветница.
„Въпросът с енергийните цени е решен: цените ще растат изпреварващо и непрекъснато!“. Това казва проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН. Друг е въпросът, че съизмерването на енергийните цени спрямо финансовите възможности не е в полза на България, пояснява той.
Банкерът Левон Хампарцумян също е реалист по отношение на мерките на парче: „Една наивна част от населението ще смята, че социалисти и не знам какви профсъюзи са им решили проблема. Нищо не са им решили. Светът е в инфлационен период”, категоричен е той.
Тук ще направим една смислова пауза, за да прескочим парчетата от различни пъзели, с които управляващите се опитват да сглобят една картина на мерките за борба с инфлацията. Още повече, че откъслечните и финансово неподплатени мерки (а може би това ще стане с актуализацията на бюджета) вече са известни и на баба, и на внуче. Само
ще напомним за „клетвената декларация” на премиера:
„Като правителство ще вземем всички мерки, за да се справим с инфлацията”.
След паузата можем да минем директно на що-годе независимата оценка на мерките на политиците от икономисти и финансисти.
„Другарката Нинова иска намаляване на ДДС за храните (на хляба да се премахне), да се увеличат минималната работна заплата и пенсиите, да се фиксират цените на някои стоки, бизнесът да се подпомогне от бюджета за високите цени на горивата и електроенергията и да се увеличи данък печалба на производителите на електроенергия. Ако всичко това го изплеска правителството – до 2-3 месеца ще имаме нов служебен кабинет, а бюджетът ще бъде тотално съдран”. казва финансистът Бисер Манолов.
Според Хампарцумян има вероятност дадена стока да изчезне от рафтовете в магазините, ако й сложат таван на цената. „Кой точно ще контролира тези неща – инспектори, които вземат някакви мизерни заплати и които с 20 лв. може да ги купиш. В края на тази верига ще се създаде една нова „черна” борса, в която едни хора рязко ще забогатяват за сметка на всички останали”, подчертава той.
"Трудно е да бъде сигурен човек в ефекта от намаляването на ставката на ДДС за определени стоки. Това, че ще намалите ДДС и по този начин ще спестите част от разходите на този, който предоставя стоката или услугата, не означава, че той ще сподели със своя клиент облагата, която получава, вместо да я запази за себе си". Този коментар направи доц. Григор Сарийски от БАН във връзка с постигнатото в управляващата коалиция съгласие за намаляване на ДДС върху цените на хляба, плодовете и зеленчуците.
Доколкото над 80% от плод и зеленчука се внасят,
орязаният ДДС ще подпомогне предимно производителите на Гърция и Турция, а не нашите.
Така че, много е важно да се види на кои стоки и услуги ще се намалява ДДС. Според различната конюнктура на пазара ефектът ще е различен. В някои случаи може да се отрази на крайната цена. Но в други – както стана с предишните намаления на ДДС за ресторантьорите например – на 9%, цените за крайния потребител могат дори да се вдигнат.
Да не стане като през 90-та година с валутния курс – държавата има официален такъв, но долари няма. Всъщност, има – но пред „Магурата”, където обменният курс е пазарен, т.е. няма нищо с официалния?
Логично е да се помисли, че е тъпо да се орязва ДДС за стоки с нерегулирани от държавата цени. Точно обратното – има логика да се пипа при тока, газа и парното.
Засега единствената проява на здрав разум е у вицепремиера и министър на финансите Асен Василев: „Ще обсъдим ефекта от всички предложения и няма да работим на парче".
Той е против намаляването на ставката на ДДС, защото се е видяло, че това няма никаква ефект за крайните потребители.
"България е взела мерки срещу инфлацията, ние имаме най-евтиния бензин по бензиноколонките, а хората плащат електроенергията на цени каквито бяха на първи юли миналата година. Помощ има и за потребителите на природен газ. Предизвикателство сега е поскъпването на храните, а в бъдеще ще е високата цена на металите", каза още Василев.
Финансовият министър се обяви против още две идеи, които се лансират напоследък
промяната на плоския данък и увеличаването на планирания външен дълг.
Стожер на здравата икономическа логика е и Любомир Каримански, депутат от ИТН и председател на парламентарната бюджетна комисия: „Надявам се следващите месеци да има успокоение в обществото, на базата на решения, които ще вземе правителството за това как да овладее инфлацията. Отговорното поведение е да бъдем честни към хората, да кажем за всички тези трудности, които предстоят. Инфлацията е нещото, което най-много ме притеснява и трябва да сме отговорни за живота и здравето на хората, за да имаме една суверенна държава”. Няма по-ценно нещо от човешкия фактор“, заяви Каримански.
Защо ли в надпреварата за хитови предложения, възпиращи инфлацията,
никой не говори за конкретно социално подпомагане?
Не е ли най-естествено да оставим свободния пазар да се намества и в същото време да ударим рамо на най-уязвимите? Защото, да предлагаме по-евтин ток и за този – с къща 1200 квадрата, и за онзи, който живее на 50 квадрата, глупаво. На първия няма да му направи впечатление, а за втория намалението няма да е достатъчно.
Но това е сложна тема. Темата за енергийна бедност, за която у нас няма нито ясно определение, нито показатели. А колко добре би било да има една стройна система, която да се задейства автоматично и да определя на кого колко да даде държавата в подобна ситуация? Политиците ни обаче са склонни да седят по средата – да дават на парче, временно и електорално конюнктурно. Да нямат ясна единна позиция по най-важните за България теми – нито за поскъпването, нито за оръжията за Украйна, нито за Северна Македония.
Но!
"Да стоиш по средата на пътя е много опасно – може да те блъснат и от двете страни."
Маргарет Тачър.
