Федералният резерв ще трябва да направи най-агресивното от 80-е години на миналия век затягане на паричната политика, за да овладее най-високата за последните 40 години инфлация. И това ще вкара САЩ в дълбока рецесия през идната година, предупреждават икономисти на "Дойче банк".
Консервативната им прогноза е, че "5-6 процента лихва по федералните фондове ще е достатъчна, за да свърши работа … отчасти защото възходящият лихвен цикъл ще бъде подсилен от редукция на баланса на Федералния резерв". Тя се оценява от екипа американски икономисти на германския банков лидер на няколко допълнителни лихвени повишения от по 0.25 процента.
Това монетарно "вталяване" и съпровождащите го финансови катаклизми "ще тласнат американското стопанство в сериозна рецесия до края на 2023-а", посочва Давид Фолкертс-Ландау – главен икономист и шеф на поделението за анализи на групата. Той добавя, че безработицата в страната неизбежно ще се качи "с няколко процентни пункта".
Икономистите на "Дойче банк" признават, че са доста по-песимистично настроени от множество други свои колеги от конкурентни кредитни институции за американската икономическа перспектива. Например, анализатори на "Голдмън Сакс груп" оценяват на 35% шанса за рецесия в САЩ през идните две години. Икономическият "рецесионен" модел на агенция "Блумбърг" пък показва 44% вероятност от рецесия в Америка преди януари 2024-а.
Председателят на Федералния резерв – Джеръм Пауъл – и колегите му твърдят, че целта им е да постигнат постепенно охлаждане на щатското стопанство и сваляне на инфлацията до целевите 2% годишно като същевременно съхранят силния пазар на труда. Банковият паричен комитет ще проведе редовното си съвещание на 3 и 4 май и очакванията са паричните стратези да качат лихвата с половин процент и да обявят, че започват да редуцират огромния си баланс в размер на 9 трлн. щ. долара.
Мнението на икономистите на "Дойче банк" е, че плановете на американските централни банкери да повишат лихвите до неутрално ниво (което нито стимулира, нито потиска растежа) от около 2.5% няма да отслабят инфлационния натиск. Те мотивират оценката си с изключително свития пазар на труда в страната, където безработицата пана до 3.6% и психологическите нагласи на американските домакинства за повишение а цените. Германските анализатори изчисляват неутралното лихвено равнище на около 5% – двойно по-високо от сметките на щатските парични стратези, и прогнозират, че доходността на базовия десетгодишен американски държавен дълг ще се изкачи до 4.5-5 процента.
Заключението им е, че колкото по-бързо и по-агресивно действа Федералния резерв, толкова по-малки ще са дългосрочните поражения върху щатското стопанство.
Засега германският песимизъм се оправдава: БВП на САЩ неочаквано се е понижил с 1.4% на годишна база през първото тримесечие – първият спад след кратката и дълбока пандемична рецесия отпреди две години, съобщи на 28 април американското министерство на търговията. Щатският президент Джо Байдън и кабинетът му обаче не са обезпокоени, защото отдават редукцията на увеличения брой заболели от COVID-19 и на отпадането на "пандемичните" държавни помощи, както и на големия търговски дефицит на страната и на забавените темпове на натрупване на запаси. Белият дом смята, че свиването на БВП е подвеждащо, защото вътрешното потребление е силно.
Икономически анализатори и правителствени експерти се надпреварват да убеждават, че е абслютна небивалица да се твърди, че реалният БВП на САЩ е намалял в периода януари-март 2022-а и отбелязват, че той остава с 2.8% над нивото от четвъртото тримесечие на 2019-а, създадени са 1.7 млн. нови работни места и промишленият продукт е скочил с 5 процента.
Слабата производителност на труда обаче помрачава пейзажа: износът се е свил, което е довело до разширяване на търговския дефицит, "изял" 3.2% от ръста на БВП. Бизнесът е прибягнал до внос, за да задоволи нуждите си, защото местните производители нямат достатъчно капацитет да увеличат производството, в резултат на което инвестициите в складови запаси са отнели 0.84% от увеличението на БВП.
Все пак, икономистите не смятат, че американската икономика е на прага на рецесия заради сериозния ръст на индивидуалното потребление въпреки зимната пандемична вълна и инфлационния скок до 7.8% годишно през първите три месеца на годината – най-мощният за последните 41 години. А натрупаните от американските домакинства допълнителни спестявания от поне 2 трлн. долара по време на пандемията са сериозен антиинфлационен буфер.
