Едва ли някой си спомня вече онези славни времена, в които Българска народна банка даваше своята лепта за държавния бюджет. Времената, когато Централната банка внасяше годишно в хазната по 200-300 млн.лева.
Още през 2016 г. вноската на БНБ в хазната се сви до 20 млн. лeва.
Веднъж годишно Централната банка прави отчисление към фиска, възлизащо на 75% от превишението на приходите на БНБ над разходите й. Обикновено това става до края на април и след внасянето в парламента на Отчета за изпълнението на бюджета на Централната банка за предходната година.
През годините преди и дори след началото на световната финансова криза от 2008-а БНБ превеждаше в бюджета стотици милиони левове, като рекордът беше през 2009 г. – 401 млн. лева.
Средствата са основно от доходността, която получава държавата от управлението на международните валутни резерви на страната.
В последните години нивата са ниски заради огромната ликвидност на международните пазари и политиката на Европейската централна банка в посока на поевтиняване на ресурса. В края на 2015 г. например свръхликвидността в еврозоната нарасна до 661 млрд. евро. През цитираната година с близо 11% се понижи и цената на златото в долари, а в евро – с 0.4%.
Първите сигнали за орязването на вноските на БНБ в държавния бюджет обаче дойдоха още през 2013 година. Тогава беше отчетено, че вноската е намаляла 4 пъти за 4 години.
През април 2013-а Българската народна банка е извършила и превод към Министерството на финансите в полза на държавния бюджет в размер на 105 833 838.11 лв., който представлява остатък от годишното превишение на приходите над разходите на банката за 2012 година.
За предходната – 2011 година, вноската беше 180.5 млн. лева
Абсолютният рекорд е за 1998 година. Тогава БНБ е внесла малко над половин милиард лева в държавния бюджет.
Получава се така, че вноската на БНБ в хазната зависи от политиката на ЕЦБ. А там по отношение на лихвената политика нищо не мърда почти от десетилетие.
Очакванията обаче са за промяна. Все повече банки и експерти очакват ЕЦБ да вдигне лихвата през юли. Тези очаквания са породени и от последните изявления на президента на ЕЦБ Кристин Лагард. Тя предупреди няколко пъти, че Европа се нуждае от по-плавен подход спрямо борбата с инфлацията спрямо Федералния резерв на САЩ.
Последните данни на европейската статистическа служба Евростат показаха, че инфлацията в еврозоната се е ускорила до равнище, което е близо тройно над целевите 2% на ЕЦБ през февруари. Което подклажда очакванията за по-скорошно увеличение на лихвите по депозитите от минус 0.5% до положителни стойности още до края на тази година и до над 1% през следващата година. Дори и това да се случи, Европа ще остане значително зад САЩ, след като там лихвата вече беше повишена с четвърт от процентния пункт и се очаква това да се случи още три пъти до края на тази година.
Така че реалните нагласи са към октомври-ноември ЕЦБ да предложи най-после нулеви лихви по депозитите. Едва след това ще дойде времето на лихвите с положителен тренд.
Много често се говори, че инфлацията у нас е привнесена отвън. Но малко са коментаторите, които казват кой точно е виновен. А това са Федералния резерв и ЕЦБ, които завъртяха на пълни обороти печатниците за пари в началото на Ковид-пандемията и заляха света с банкноти в помощ на стопанствата и гражданите. И е факт, че именно тези две институции определят паричната политика на два континента.
Както пише в Библията след 7 сити години, идват 7 гладни. Точно в тази ситуация сме сега.
