"Вие сте хаос, пълен хаос! Вие сте позор!" Ха да ни е честито поредното експертно заключение за България на албанския премиер Еди Рама. Същият, дето оригиналничи ухилено пред германския канцлер Олаф Шолц на последната среща "Западни балкани" в Солун с "шегата", че Димитър Ковачевски е премиер на „бъдещата Западна България“. Тогава скри гнева си, но сега го изля без задръжки върху ни в Брюксел. Срамно било "членка на НАТО да държи за заложник две други страни от НАТО, докато в задния двор на Европа се води гореща война". И, разбира се, не било приятно "да виждаме как 26 други държави демонстрират плашещо безсилие".
Така е, хаос сме. Позор – също. Но опре ли работата до историческото землище, истината е една – Каравеловото "Господа, тук, в България, в нашите затвори, не бият!" Иначе с продажни и (без)полезни идиоти на държавно-политическа хранилка е пълно.
Хайде сега някой да обясни защо грозната драма със свалянето на кабинета премина в тотален цирк по македонския въпрос. За първото нещата бързо се избистриха, видяхме новото мнозинство, че и нови вече спрягат предизборно. Какво неясно има обаче около българското вето над Скопие, че всички тотално изтрещяха около френската оферта?! Тук моля да помагат и психиатрите, защото политическата маймунщина бие яко на шизофрения. Следете хронологията.
Франция още в началото на председателския си мандат обеща да търси решение до края му. Тези преди нея – Португалия и Словения също дадоха заявки, но… когато Франция говори, Европа слуша. Затова трябваше да сме готови за тежка намеса, ако не и удар по масата. Особено предвид бясната кампания на вардарските политичари, които си скъсаха подметките да сноват до Брюксел и европейските столици. А най-важното, в което не можеше да има съмнение, е че каквото и да ни предложат, то ще е за наша сметка в разрез с историческата истина, националния консенсус и позицията на Народното събрание. С две думи, когато си прав, място за притеснение няма, просто се подготвяш за атаката.
А нашите направо пощръкляха и вкупом непотребни станаха. Първо се ослушваха от страх пред ръста на Париж. После взеха един през друг да каканижат, че това предложение било най-доброто досега, и изпуснем ли историческия шанс, друг можело да не доживеем. Междувременно се замеряха с "национални предатели" и "страхливци" в дебилния спор какъв да е редът за националното предателство – кабинетът или парламентът да е пръв в капитулацията и позора. Криене в парламентарни процедури, липса на кворуми, блокиране на комисии и панически страх от нищото.
И за да е картинката пълна, позорният български хаос беше полят с обичайния студен душ от Скопие, където оцениха френското предложение като "неприемливо в този вариант". Тюх, да му се не види, тъкмо да кандисаме и да им вдигнем ветото, а те, не щеш ли, не били съгласни. Че поставят и условия отгоре на всичкото! Да не решите само, че са заменили ругатните с дипломатически език, та с малки компромиси ще стигнем до съгласие. Нищо подобно – държат просто на "дребните" детайли, че езикът им е хилядолетно македонски, историята им не е българска, а преговорите за еврочленство трябва да започнат преди конституционната промяна. С която в краен случай да ни турят зад албанци, роми, турци, сърби, бошняци и други държавотворни народи, че съвсем да станем за резил.
А междувременно, докато на родните управници им се червенеят задниците и пишат решения на коляно, Макрон призна че е рано за отваряне на шампанското. Но пък Урсула поде опорката му за премахване правото на вето, понеже някои много се опъват и пречат на бързите решения. Ами махайте го, но думата ни на две не става, защото историята не подлежи на префасониране. Ако има задънена улица, то е заради скопското дебелоглавие, което търси изхода в дивия сърбомакедонизъм и истеричния антибългаризъм. А това е долно и не ни устройва. Колкото до Рама, Ковачевски, Вучич и антуражите им, бъдете сигурни, че ако така ругаят член на ЕС публично в Брюксел, насаме просто ни псуват по балкански като каруцари.
