Документът на Министерството на външните работи, който изрично подчертава, че България продължава да не признава македонския език, ненужно усложнява и пречи на процеса на сближаване между Република България и Република Северна Македония. Това се посочва в становище на Клуба за българо-македонско приятелство. От клуба намират декларацията на МВнР за ненужна и контрапродуктивна
"Създаването на модерни официални книжовни езици е сложен исторически процес, продължил в Европа от XVI до XX век. В него е възможно върху исторически една и съща диалектна основа, но поради различни исторически, културни и политически фактори, да се оформи повече от един книжовен език. Македонският книжовен език, формиран върху диалекти, останали по исторически и политически причини извън процесите на създаване на българския книжовен език, съществува поне от 70 години и има своя собствена сложна съдба. Той отдавна не е "диалект на българския", защото, за разлика от всеки диалект, обслужва цялостно всички сфери на обществения живот – ползва се официално в училища, болници, административни служби, във войската и полицията, в науката и изкустватa", се казва в становището.
От Клуба за българо-македонско приятелство допълват, че македонският език е роден, майчин, вече за поколения македонци. "За хората, родени и отрасли с него, той е точно толкова интимен, близък и свещен, колкото българският език е за българите. Той не може да им бъде отнет, без да бъде накърнена по несправедлив и обиден за тях начин собствената им идентичност", категорични са от организацията. Те отбелязват, че културна и екзистенциална вкорененост, универсалната функционалност и дългото историческо битие на македонския език правят невъзможно да се твърди, че такъв език не съществува, че е изкуствено направен и е просто резултат от "вторична кодификация". "Затова българската секция на Клуба за българо-македонско приятелство в България намира за ненужна и контрапродуктивна поредната декларация на Министерството, с която македонският език "не се признава", се добавя в позицията.
"Подобни публични жестове отдалечават позицията на Министерството на външните работи, а и на България, от ценностите на демокрацията и взаимното уважение", пише в становището.
