Откакто се помним, все в една и съща поговорка живеем: катурне ли се колата, пътища много! Някои може би още помнят онази кървава Коледа през 1993 г., когато трима полицаи бяха разстреляни от „едни“ наркодилъри в столичния кв. „Надежда“, а и поне още 60-70 трагични „инцидента“ с униформени служители на МВР. И в нито един от тях не става дума за нелепа случайност или за храбро посрещане на смъртта в неравна битка с многочислен и въоръжен до зъби враг, тъкмо обратното. Става дума само за две неща – престъпен антипрофесионализъм (особено у началниците) и още по-престъпно икономисване на пари за сметка на техническите средства и оръжията, бранещи живота на ченгетата и пожарникарите.
Драмата, разиграла се в ранните часове на 25 август в Бургаска област, не е никакво изключение от 30-годишното златно правило в МВР: виновни са малките началници, докато жертвите и „дебелите болтове“ (така навремето наричаха простосмъртните милиционери и военни, фукащи се с пагони на майор, подполковник, полковник и генерал) задължително са невинни.
Светла им памет на загиналите полицаи, но още в началото сме длъжни да нарушим вековната традиция „За мъртвите – или добро, или нищо!“. И веднага обясняваме защо.
Ако „случката“ се разиграваше някъде по границата между САЩ и Мексико, никой по никакъв начин
нямаше да хвърли тези двама души в устата на лъва.
Тоест – да позволи да спират 10-тонен автобус (най-малко) с най-обикновена лека кола. При това – на кръгово кръстовище, в което „чудовището“ влиза с мръсна газ, управлявано от шофьор в „адреналинова абстиненция“ – заради гонката от границата до Бургас…
Всъщност, ако трябва да поразсъждаваме още малко в духа на екшън логиката на киноиндустрията, след като въпросният автобус не е спрял на първата стоп палка и е разбил едно импровизирано КПП, защо никой не се е обадил в Бургас, не е казал за какво иде реч? И на въпросното кръстовище автобусът да бъде посрещнат не от патрулка с двама дежурни, а от лента с шипове и „барикада“ от четири-пет празни полицейски автомобила?
Какво – в Бургас няма жандармерия, няма военноморски сили, няма сухопътни войски, които не разполагат с камиони, хамъри и бетеери? Всъщност, ако трябва да бъдем хептен праволинейни, защо въпросният шофьор не е бил застрелян още след първия отказ да спре? Ами, ако не е возил бежанци, а е карал
десетина бидона с бойни отровни вещества или ядрена бомба самоделка?
Другият огромен проблем е защо нито едно длъжностно лице – било то бившо, настоящо или бъдещо – не успя с думи прости да обясни какво се е случило, какви са работните хипотези и какво ще направи държавата, за да не се случват повече подобни „инциденти“?
Няма прости изречения, няма логически конструирани изречения, няма лична отговорност – всички говорят едно и също: ние сме велики и единствени, бившите са престъпници и трябва да ходят в затвора.
Хайде – сегашните – те са отскоро. Ама предишните, по-предишните и техните „дядовци“, продължили съсипването на МВР и превръщането му в бияч срещу заплащане?
Хич да не е, но последната смислена реформа на вътрешното започна през 1997 г., когато на 19 декември в бр. 122 на „Държавен вестник“ беше обнародван чисто новия Закон за Министерството на вътрешните работи, дело на първото правителство на Иван Костов.
Та,
в този забележителен по своето качество нормативен акт,
имаше една Глава десета, посветена на Национална служба „Жандармерия“. Цитираме буквално:
„… Чл. 104. (1) Националната служба „Жандармерия“ е специализирана охранителна и оперативно-издирвателна полицейска служба на МВР за охрана на стратегически и особено важни обекти, борба с терористични и диверсионни групи, охрана на обществения ред и борба с престъпността…
Чл. 105. (1) В изпълнение на задачите си по чл. 104, Националната жандармерия – самостоятелно и съвместно с други служби на МВР:
- организира и осъществява охраната на стратегически и особено важни обекти;
- обезврежда терористични и диверсионни групи;
- участва в организирането на дейността по опазването на обществения ред извън населените места;
- участва в предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления и други нарушения на обществения ред извън населените места;
- издирва и задържа лица в предвидените от закона случаи;
- събира, обработва, използва и предоставя информация, придобита по повод изпълнение на функциите си;
- разкрива и отстранява причините и условията за извършване на престъпления и други нарушения на обществения ред съобразно своята компетентност и оказва помощ на гражданите за осигуряване защитата на живота, здравето и имуществото им, както и на други техни права и законни интереси;
- оказва съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, когато противозаконно се пречи на тяхната дейност;
- предприема всички необходими действия в кръга на предоставените им правомощия при наличие на данни за престъпление или друго нарушение на обществения ред;
- оказва помощ на лицата, пострадали от престъпления и други нарушения на обществения ред, при аварии, бедствия и произшествия, както и на лица, намиращи се в безпомощно състояние…“
Ако някой се чуди защо словосъчетанието „извън населените места“ е удебелено и подчертано, причината е една единствена: през 2006 г.,
правителството на Сергей Станишев и депутатите на тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС,
управляваща с мандата на Ахмед Доган и благословията на президента Георги Първанов, съчиниха нов Закон за МВР, с който ликвидираха всички седем национални служби, направи четири-пет главни дирекции и една Генерална дирекция „Полиция“, в която напъха всичко униформено, различно от граничарите, пожарникарите и антимафиотите.
А с влизането си в изпълнителната власт през 2009 г., Бойко Борисов, вътрешният му министър Цветан Цветанов и подопечните им депутати превърнаха жандармерията в градска служба и й възложиха две основни задачи: първо – да пази посолствата в София, и второ – да бие „съответните“ протестиращи, независимо от това в кое населено място се намират.
Или казано още по-кратко – от 2006 г. насам словосъчетанието „извън населените места“ в Закона за МВР не съществува. И поради тази причина със случващото се там всички се занимават… после. В повечето случаи, когато вече е късно, а огледът на поредния трагичен инцидент току що е започнал.
Също като парите за униформи и обувки на полицаите – те никога не достигат,
въпреки че бюджетът на МВР е на път да „чукне“… 2 милиарда лева.
Също като компютъризацията на ведомството, която е на ниво тебешири и черни дъски, нищо че за целта са профукани… най-малко 700 млн. евро.
Също като традиционните 10-процентни съкращения, заради които личният състав на МВР продължава да е 50 000 „единици“, от които най-много 23 000 да са униформени или да имат полицейски правомощия. Останалите са… Всеки сам може да се досети какви са.
