Когато в началото на годината Европейската комисия ни уведоми, че вече е разрешила продажбата на домашни щурци (Acheta domesticus) за ядене, си помислихме, че със сигурност ще се възползваме от разрешението, но след бая количество време. Тогава, когато дизеловите и бензиновите автомобили дори не са мил спомен, а енергията е толкова зелена, че всички зелени растения са измрели заради тоталната липса на основната им храна – въглеродният диоксид/двуокис.
Тогава, когато перките свистят, панелите лъщят, а светът я кара без капка петрол и молекула газ. Няма руски, арабски, прибалтийски, каспийски или американски кладенци и сондажи, няма значение по тръби, с танкери или с капкомери ни го доставят.
Представете си – даже вече няма дори парламентарни разправии на тема "Кой бил поръчал седем танкера с втечнен газ от САЩ и кой посрещнал само един, защото първият "КОЙ?" бил забравил да помисли за слотовете?" Или пък "Как да решим казуса ТЕЦ "Марица-3", след като вариантите са само два: ако я затворим – нарушаваме електроснабдяването; ако я оставим да си пуши – умираме от задушаване със серен двуокис, но на светло и топло, т.е. с усмивка на уста?"
И в този прекрасен свят, за който нито един утопист дори не е и сънувал, храната ни ще е също толкова зелена, колкото енергията, а активистите-вегани, дето сега ни плашат до смърт с наплесканите си с кръв голи тела в уличните си флашмобове, най-сетне ще мирясат.
Чиниите ни ще са пълни с добре препържени бутчета от домашен щурец (около 2-3 грама единия – бут, не щурец – бел. ред.), хайвер от жълто-брашнен червей или перки от мигрираща из Черно море акула чук… Все храни, които еврокомисията разреши далновидно в началото на годината.
Далновидно, защото в условията на енергийна криза и растящи цени на основни потребителски стоки, скакалците, щурците и тлъстите жълто-брашнени червеи се очертават като реално кулинарно пиршество? При това – традиционно българско? Дали защото някой все още не събра кураж да се противопостави на задаващото се светло "протеиново" бъдеще? Или някой сред нас го е срам да види какво правят северните ни съседи от Алианса за единство на румънците (АЕР)?
Това е една сравнително нова партия, която има парламентарен опит едва от 2020 г. като опозиция. Но като типична националистическа опозиция тя смело брани традицията и мамалигата, като тази седмица внесе и проектозакон за забрана на използването на насекоми в производството на храна за населението.
"Във време, когато човечеството е подложено на ужасни манипулации, усърдни и все по-агресивни, за да се нормализира използването в човешката храна на насекоми и ларви, смятаме за абсолютно необходимо и изключително спешно регламентирането на забраната за консумация на насекоми и червеи, както като самостоятелни храни, така и като хранителни съставки. Чрез това законодателно предложение подкрепяме забраната на производството, вноса, рекламирането и продажбата им, съответно забрана на достъпа до финансиране за проучвания за въвеждането на буболечките в човешката храна", се казва в апел на Алианса.
Тази опозиционна партия очевидно слага прът в колелото на прогреса. Макар че засега няма информация от Брюксел, в стола на европарламента да сервират гореизброените протеини. Но нещата отиват натам, че ще удари и този час.
Народът ни е казал, че ако мечката заиграе в двора на комшиите, скоро ще заиграе и в нашия. Така да очакваме, най-вече преди изборите, дали и някоя от нашенските партии няма да се обяви против буболечките за храна. С намерение да сбере електорат под знамената си и да унищожи в зародиш една прекрасна инициатива на загледаната в бъдещето еврокомисия. С обещания за пържоли на корем и никакви бутчета от скакалци.
Всичко е възможно.
