Правителствата на азиатските държави са похарчили грубо 50 млрд. долара от валутните си резерви през миналия месец (най-много от март 2020-а), за да защитят националните си валути от безкрайния възход на зелените пари, твърди Exante Data – фирмата, специализирана в проследяване на глобалните капиталови потоци. Нейни експерти пресмятат, че развиващите се пазари в Азия без Китай са продали почти 30 млрд. долара на спот-пазара само през септември. Това число се качва до 50 млрд. долара когато се включи и Япония.
Доларовите продажби в региона през първите девет месеца на годината са достигнали почти 89 млрд. долара (включително и японските) – най-активният период за разходи на валутните пазари от поне 2008-а, по информация на Exante. Фирмата основава оценките си на данни от централните банки и на други правителствени органи и ги коригира съобразно промените на валутните курсове.
Сделките с щатски долари на държави като Южна Корея, Индия, Тайван и Япония са публични, докато активността на техни съседи са документирани основно от централните им банки. В допълнение към продадените от Токио 20 млрд. долара, Южна Корея се е разделила с приблизително 17 млрд. долара, посочва Exante. Хонконг, Филипините, Тайван и Тайланд също са били нетни продавачи на зелени пари през септември, допълва фирмата.
Основната причина за масовите сделки на централните банки на валутните пазари е, че техните национални парични единици са под натиска на качващите се лихвени проценти, особено в САЩ, и на необичайната степен на несигурност за максималните лихвени равнища. Интервенционната активност пък изобщо не е приключила, най-вече за Япония, чиято валута падна до нови минимални котировки, които не са "посещавани" от над 30 години – достатъчно основание за потенциални действия на японските власти. В обедните часове на европейската търговия на 14 октомври японската валута се разменяше срещу 147.75 йени за един долар.
Азиатските правителства периодично са се намесвали на валутните пазари и в миналото, за да забавят или контролират колебанията, или пък да отслабят валутите си в името на по-солидна конкурентна мощ. Доларовите продажби от миналия месец обаче надхвърлиха най-високите обеми от ранните дни на пандемията през март 2020-а.
В глобален аспект валутните резерви са намалели с над 1 трлн. щ. долара или с 8.9% от началото на годината – до под 12 трлн. долара – най-резкият спад откакто агенция "Блумбърг" е започнала да събира данни през 2003-а. В случая вина има и сериозното поскъпване на зелените пари, което намалява пазарната оценка на резервите от други валути в портфейлите на централните банки, особено след като доларовият индекс, измерващ стойността на долара към кошница от други основни търговски конкуренти, се търгува на най-високите в историята цени.
