"Предвид ръста в цените на редица суровини, разглеждаме въпроса доколко тези ръстове се дължат на нараснало производство и количествен растеж и доколко – на ценови фактори. Ръстът на цените на повечето стоки, особено при суровините, е толкова голям, че прави невъзможно да се изготвят полезни изводи и прогнози относно износа и вноса, както от гледна точка на съживяване на производството, така и като ръст в потреблението”, заяви днес (27 октомври) на пресконференция Веселин Илиев – главен директор на Център "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара (БСК).
Причината за организиране на срещата с медиите е поредния анализ на българската външна търговия, този път – през първото полугодие на 2022 година. Източник на данните е International Trade Centre ITC Geneva, където се обработват данни за вноса и износа на 233 държави.
Статистиката показва, че през първо полугодие на 2022 г. българският износ расте и достига 25.777 млрд. щ. долара, което е с 30.6% повече от изнесеното през първото полугодие на 2021 година. А спрямо експорта през първите шест пандемични месеца на 2020 г., изнасяме със 73% повече.
Най-голям е ръстът при енергоносителите. Нарастването на износа за трети страни изпреварва ръста на износа за Европейския съюз през 2022 спрямо 2021 година. Измежду водещите десет пазара, най-голям е ръстът за Сърбия, следван от този за Испания, Италия, Нидерландия, Гърция и Румъния.
През последните 5-6 години България постига положителен търговски баланс с Германия – най-важният ни търговски партньор. Положителен баланс имаме с Румъния, Италия, Гърция, Франция, Испания и Сърбия.
Износът ни за Алжир е нараснал над осем пъти – заради износа на пшеница.
Износът за Гибралтар е нараснал почти три пъти, като най-голям е износът на горива. За Словения износът е нараснал с над два пъти – заради евтината българска електроенергия.
