Над 20 млрд. лева са били похарчени в сектор земеделие в рамките на изминалите два програмни периода, с два стратегически плана, като при теглене на чертата не става ясно какво точно се произвежда с тези пари.
Това коментира земеделският заместник-министър Тодор Джиков пред БНР.
„Ние сбъркахме, че нямаше анализ къде отиват тези пари в земеделието. Иначе всеки вижда, като влезе в магазините, че българските плодове, зеленчуци и млечни произведения не стават повече – ние внасяме 60% от тях. И ако не дай си Боже, конфликтът, който е на 350 км от нас се разшири и прекъсне транспорта в самата Европа, ние след месец и половина ще ядем само хляб. Няма да имаме плодове и зеленчуци, месо и мляко“, прогнозира Джиков.
На въпрос на кого би било от полза да няма анализ, Джиков отговори, че това са онези служители от държавната администрация, на които не им се работи. От друга страна огромен процент от субсидиите били концентрирани в малък брой стопанства.
Джиков добави, че който и да дойде на власт, ще трябва да работи за решаването на проблемите с хоризонт от 5, 10 и 15 години. От кабинета на Явор Гечев вече са заложили за наследниците си няколко фундаментални въпроса, които не търпят отлагане.
Първият е да се помисли за решаването на проблема с недостига на работна ръка. „Ние трябва да докараме работници по някакъв начин, защото дори и да можем да си внасяме плодове и зеленчуци, ще имаме обезлюдени територии – села и планини – и ще се превърнем само в територия.
Вторият сериозен проблем е, че българските производители нямат достъп до пазари. За целта от кабинета на Явор Гечев предлагат създаването на шест държавни тържища. На тях ще се осъществява сериозен държавен контрол за качеството на продукцията, за вида й, за доставчиците, за производителите, ще има лаборатории на БАБХ, както и ще се осъществява митнически контрол от съответната Държавна агенция, която ще обмитява продукцията, която идва извън Европейския съюз. Самите търговци на едро ще бъдат регламентирани според изискванията на държавата и ще бъде ясно кой може да търгува.
Така няма да може, както досега, всеки търговец да може да си купува, откъдето си иска и да пакетира продукцията в най-различни гаражи, поясни заместник-министърът.
На въпрос колко ще струват тези шест тържища, заместник-министърът не съобщи цена, но уточни, че предложението за тяхното създаване ще бъде представено на парламента с конкретната стойност.
По думите му, колкото и да струват, липсата на адекватни процедури по веригата – от производителя до потребителя унищожават първия.
„Ясно трябва да се каже, че ние, самите производители, носим в себе си вина – не защото го искаме, а защото сегашната система ни принуждава да сме част от сивата икономика – да не издаваме фактура на търговеца, който купува от нас“, призна Джиков.
На следващо място той постави необходимостта от коопериране. Определи като смешен факта, че в момента съществуват едва 19 организации на земеделските производители в България. Джиков подчерта, че българският земеделец по нищо не се отличава от германския и в случая държавата трябва да влезе в ролята си, като направи кооперирането атрактивно. Тя трябва да финансира процеса по създаване на кооперации, като впоследствие трябва да си възстанови инвестициите под формата на събиране на данъци и социални осигуровки.
Джиков бе категоричен, че земеделецът трябва да бъде адекватен с производството си – да предлага качествена продукция, да спазва реда и правилата в кооператива, а ако не го прави, останалите участници в обединението да го отстранят.
