Световната криза от 2008-2010 г. не ни засегна особено, защото беше финансова, а ние с финансите бяхме добре, с икономиката много-много ни нямаше. По този начин само усетихме ледения дъх на световния финансов крах във врата си. И толкоз.
Последният печели, както се казва една телевизионна игра.
С година и половина се забавихме с Плана за възстановяване и устойчивост, пак последни пратихме на Брюксел нашите намерения за похарчването на 6 млрд. евро. През това време някои страни успешно стартираха и вече се готвят да усвояват трети транш. Те обаче хвърлиха част от тези пари за мерки срещу Ковид пандемията. А ние един вид си ги спестихме. И сега като ни дойдат 1.35 млрд. евро ще ги потрошим не за мерки срещу набедената за унищожителна пандемия, които тотално отпаднаха преди дни, а за други градивни нужди.
Замотахме и обещанията си какво точно и кога да затваряме от въглищните си централи и сега, когато Германия се чуди как най-елегантно да ги отвори, ние си бълваме кюмюр като за световно.
И не само това – във вътрешнополитически план може и да последва консолидация около мерките, които трябва да предприемем. Досега сме приели 20, остават ни още 40, което си е поле за консенсус. Ако има политически разум, разбира се.
Макар и непризната рецесията в САЩ и Европа вече чука на вратата. Но темповете на нашето производство и износ продължават да са високи, така че, както сме се засилили, нищо чудно да изкараме "на крак" новата икономическа пандемия и тя да ни удари след всички останали със сравнително минимални щети. Ще се хванем в движение за влака на следрецесионния възход и ще отпътуваме с него към по-светли бъднини
Колко хубаво стана, че България изостана решително от газификацията на икономиката си и бита на гражданите. Кризата с газа засегна силно обвързаните поради меркелско доверие с руското синьо гориво. Все пак светът бързо се преориентира – намериха се алтернативни доставчици, а и ще намали осветлението, отоплението и къпането. Колкото до нас, след първоначалния уплах, понижаването на цените на синьото гориво ни дойде дюшеш и не само че напълнихме газохранилището в Чирен, но ни остана и свободен капацитет за гърци и сърби. Така че страшната тъмна и студена зима, с която ни плашеха наши и чужди политици, явно няма да е така апокалиптична.
Оръжия за Украйна. Пак последни, зад нас е само Унгария. Само че сега май ще се окаже, че за прословутата замяна на 70-годишната руска ръжда за нови натовски оръжейни системи безвъзвратно сме закъснели. Изглежда западните правителства вече нямат нужда от подобни жестове на солидарност, защото техните оръжейници бълват със страшна сила и е по-добре да продават, отколкото да подаряват.
Последният печели!
А какво губи като печели, това е въпрос на не така оптимистичен коментар.
