Държавното финансиране за научноизследователска дейност в България е недостатъчно – то е в рамките на около 0,25% от БВП през 2021 г., въпреки поетите ангажименти в Националната стратегия за развитие на научните изследвания да достигне 0,50% от БВП през 2021 г. и 0,70% през 2022 г. Това се посочва в Годишния доклад за състоянието и развитието на научните изследвания в научните организации и висшите училища през 2021 г., приет от правителството.
Бизнесът инвестира повече от държавата, но частното финансиране е за приложни изследвания и експериментално развитие и 95% от средствата, декларирани от национални предприятия като разходи за наука, остават в предприятията и не осигуряват средства за фундаментални изследвания. Също така продължават да се задълбочават фрагментацията във и между основните научноизследователски организации, застаряването и постепенната загуба на човешки ресурси и неефективното управление и използване на резултатите в посока комерсиализацията им.
В доклада се посочва, че е необходим нов Закон за насърчаване на научните изследвания и иновации, който да създаде по-благоприятни условия за повишаване качеството на научната система, както и за осъвременяване на подходите за финансиране на научните изследвания. С него ще се регламентира и въвеждането на отворен достъп до научна информация и научни данни, ще се изгради и български облак за отворена наука.
Въпреки предизвикателствата, пред които е изправена системата, се отбелязва и големият успех за България в международно отношение – приемането на кандидатурата ни за получаване на статут на "участник" в Комитета за научна и технологична политика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. По този начин България едновременно затвърди желанието си за присъединяване към ОИСР и пое ангажимент да се придържа към целите, практиките и високите стандарти на Комитета, прилагани от държавите членки, и получили признание за полаганите усилия.
