Само дежурните търговци се мотаят на предколедния международен валутен пазар. Ликвидността е символична и това е предпоставка дори скромни сделки да могат да предизвикат сериозни колебания. Предпразничното настроение обаче не може да тушира напълно тревогите на инвеститорите, породени от множеството неизвестни, изскочили след вота за Brexit, от изненадващата победа на Доналд Тръмп на изборите за президент на Щатите и от провала на Матео Ренци на всенародното допитване за промени в изборното законодателство в Италия.
Подкрепена от заявката на Федералния резерв да продължи да повишава лихвите в Щатите, американската валута напредва уверено към паритет с единната европейска парична единица и котировките вече се колебаят около 1.04 щ. долара за едно евро и под тази стойност. Въпреки че подкопава авторитета на еврозоната, слабото евро работи в полза на проинфлационната политика на председателя на Европейската централна банка Марио Драги.
Швейцарският му колега Томас Йордан обаче няма такъв късмет. Защото швейцарският франк, макар и отслабнал чувствително към зелените пари, отчете сериозен ръст към еврото и пазарната му оценка вече е под 1.07 франка за едно евро. Да припомним, че в средата на януари 2015-а Националната банка на Швейцария се отказа да защитава прага от "цели" 1.20 франка за едно евро и предизвика резки колебания на валутните пазари.
Очевидно централните банкери са осъдени винаги да имат повод да се тревожат. В случая с Йордан това са пораженията от силния франк, който чувствително намалява конкурентната мощ на местните износители, особено по отношение на съседите от еврорегиона. Швейцарските парични стратези предупредиха на 15 декември, че ще държат под око обменните курсове на националната валута към основните й конкуренти и освен отрицателните депозитни лихви (от минус 0.75%) ще правят и интервенции на валутния пазар, за да отслабят франка. В резултат на периодичните пазарни "гастроли" на Националната швейцарска банка валутните й резерви са се увеличили с 39 млрд. франка само през последните пет месеца и са достигнали рекордните 648 млрд. франка в края на ноември. Въпреки отрицателните депозитни лихви и периодичните интервенции франкът е поскъпнал с над 1% към еврото през 2016-а, а инфлацията е направо символична, което поставя под въпрос ефективността на банковата политика. Този подем на швейцарските пари със сигурност ще продължи заради очертаващата се политическа несигурност на Стария континент и през 2017-а с предстоящите избори в Холандия, Франция и Германия (техните стопанства имат 56.5% дял от БВП на еврорегиона) и от стартиращите преговори за Brexit. МВФ препоръчва на швейцарските централни банкери да запазят интервенциите си само за парирането на мощни капиталови притоци и да продължат да подкастрят лихвите. По сметки на някои икономисти инвеститорите биха започнали да пренасочват вложенията си извън Швейцария едва при лихва по привлечените средства от минус 1.25 процента. Балансът на централната банка пък би могъл да нарасне до 150% от БВП (срещу грубо 110% в момента), без да предизвика недоверие във вложителите.
В ъгъла е притисната и Датската централна банка, която трудно удържа фиксирания курс на националната към единната европейска валута от 7.46038 крони за едно евро с 2.25% отклонения в двете посоки. През последните дни обаче еврото потъна за кратко под 7.43 крони – ниво недопустимо, според критериите на централните банкери. Подобни атаки към фиксирания курс на датската валута имаше и в началото на 2015-а, непосредствено след като Берн се отказа да защитава прага на франка, и през юни тази година след референдума за Brexit. При всеки опит за "пробив" на фиксинга датската централна банка отговаряше с интервенции, което вероятно се случва вече или ще се случи в близките дни – за първи път от юни насам. Това ще се разбере на 3 януари 2017-а, когато институцията ще обяви официално операциите си на валутния пазар.
Подобно на Швейцария Дания също ще има проблеми с цената на кроната, макар и заради една специфична за страната особеност – поскъпването на националната валута произтича основно от местния пенсионен сектор. По сметки на експерти от "Данске банк" около една трета от чуждестранните вложения на датските пенсионни фондове са в акции на американски компании. В резултат на възхода на щатския пазар на акции и на зелените пари в периода от 8 ноември насам при конвертирането на тези доларови инвестиции в местна валута се увеличава търсенето на крони. Междувременно излишъкът по текущата сметка на Дания е близко до 10% от БВП – един от най-високите сред богатите държави. А това е в резултат на нетния приток на инвестиции в Дания, който също стимулира търсенето на крони и усложнява живота на централната банка. Очевидно продължаващата вече почти пет години политика на отрицателни лихви по депозитите (в момента от минус 0.65%) не успява да стабилизира положението и през 2017-а ще трябва да се очакват повече валутни интервенции и по-високи валутни резерви.
