Вместо да работят, депутатите се захванаха с циркаджилъци. При това с едничката очевидна цел да се докарат предизборно пред гласоподавателите.
При това положение внезапно се оказаха реанимирани и въпросите от референдума. А за цвят прокараха и поправки в Наказателния кодекс, свързани с борбата с трафика на мигранти. Плюс купища декларации – включително за признаване на геноцида над българите по време на турското робство. И това само за един ден.
Но да се върнем на референдума. След като два месеца спаха и се криха по курортите в последните две седмици, от ГЕРБ показно се разбързаха ударно да придвижат резултатите от допитването до народа. При това по впечатляващ начин – включително и със собствен законопроект за радикална промяна в изборното законодателство. Въпреки че бе абсолютно ясно, че съгласие за такова нещо в това Народно събрание е невъзможно.
Да припомним предисторията: на 6 ноември 2016 г. 2.5 милиона българи казаха, че искат да избират депутатите си мажоритарно и задължително, а партиите – да си орежат субсидията до 1 лев на глас. Едва около 12 000 гласа не достигнаха, за да станат тези решения задължителни за депутатите. Но дали това бе реалният резултат, ще стане ясно тепърва – той е оспорен пред Върховния административен съд, който разпореди ново преброяване на бюлетините в няколко десетки секции. А какво ще излезе от чувалите – никой засега не може да каже.
Веднага след като станаха ясни резултатите от референдума (поне такива, каквито те бяха според ЦИК), почти всички политически сили – къде в прав текст, къде със заобикалки, се обявиха против въвеждането на мажоритарния избор. А за капак, без дума да обелят, депутатите целокупно си гласуваха и същия размер на субсидията за 2017 г. – по 11 лв. на глас. Вярно, впоследствие и най-вече след като медиите извадиха наяве депутатското дебелоочие, отвсякъде заваляха проектозакони за орязване на субсидията – но и те бяха внасяни с ясното съзнание, че няма да бъдат приети, поне не и от този парламент.
Единствените, които застанаха зад резултата от референдума, бяха депутатите от ГЕРБ – особено решително, след като премиерът Бойко Борисов даде тон за това. Така на 14 ноември трима депутати от ГЕРБ – Димитър Главчев, Десислава Атанасова и Данаил Кирилов, внесоха проект за решение, с което се обявяваше подкрепа за резултатите от допитването. Освен това се даваше срок до 15 декември Комисията по правни въпроси да приеме на две четения и да внесе в пленарната зала всички законопроекти, с които изборното законодателство трябваше да бъде променено така, че да съответства на волята на гласувалите 2.5 милиона души.
Точно в същия ден обаче Бойко Борисов официално подаде оставката на правителството. И страната се завъртя в политическа рулетка, в която решенията на референдума отлетяха далеч встрани. А сетне дойдоха коледните и новогодишните празници, и депутатската ваканция. И така нито една от двете парламентарни комисии, на които проекторешението за подкрепа на резултата от референдума беше разпределено, не сколаса да го разгледа. Както впрочем не бе разгледан – пък ако ще и само за да бъде отхвърлен, проектът за промяна в Изборния кодекс, изготвен от Мая Манолова и от екипа на Слави Трифонов и внесен от депутата Георги Кадиев.
Така я докарахме до 10 януари, когато хората от ГЕРБ внезапно се разбързаха да "реанимират" референдума. Ама наистина ударно.
Първо шефът на правната комисия Данаил Кирилов отупа праха от проекта, внесен от него и колегите му на 14 ноември, и се опита да го вкара в дневния ред на комисията. Само че там срещна яростен отпор – на практика депутатите от всички партии без ГЕРБ гласуваха срещу разглеждането му по същество.
Същото се случи и на другия ден – в сряда (11 януари), когато същото това непреминало през разглеждане в нито една парламентарна комисия решение за подкрепа на резултата от референдума се оказа включено в дневния ред за пленарното заседание на НС. То беше парирано мигновено: Четин Казак от ДПС направи предложение да се отложи разглеждането на точката именно поради липса на доклади от двете комисии. И то бе прието с впечатляващо мнозинство – депутатите внезапно изпълниха полупразната минути преди това зала и гласуваха дори като "правостоящи" – всеки според своята партийна заръка.
А като за капак ГЕРБ внесе и собствения си законопроект за промени в Изборния кодекс. С него предложи да се използва мажоритарен вот, за който районирането да се направи от президента. Това според предложението на ГЕРБ трябва да стори новият държавен глава, който ще встъпи в длъжност след две седмици. И за да бъде картинката съвсем цветна, апелираха Румен Радев да не бърза с разпускането на парламента, а да му осигури още малко живот – колкото да се приемели промените в изборното законодателство.
Е, а Радев ги отсвири с едно прескомюнике. Пък и нямаше да се налага такова отлагане – очевидно е, че тези законодателни напъни просто няма да бъдат приети, така че удължаването на живота на парламента изглежда напълно безсмислено. Поне не и с този мотив.
Така че резултатите от референдума остават "висящи" – за занимания на следващия парламент, в който ще бъдат разгледани… "евентуално", както поясни Четин Казак.
В следващия парламент обаче ще влязат голяма част от същите тези депутати, които виждаме и сега. Така че и циркът, който ще се разиграва по темата, очевидно ще залага на старите номера. Ако въобще тогава се стигне до разглеждане на решенията от референдума по същество. Защото току-виж новите депутати се извъртят и кажат, че тримесечният срок за приемане на становище по въпросите от допитването вече е изтекъл…
С две думи, ситуацията е следната: правете си референдуми, на никого не пречите! А ако народните представители говорят друго – да знаете, че е просто предизборен гъдел.
