Турската лира измести южноафриканския ранд от челната позиция сред валутите с най-високи пазарни колебания. Турската парична единица загуби 8.6% от пазарната си оценка към щатската през първите осем дни на новата година и още 2.5% в ранната търговия на 11 септември – до рекордно ниските 3.8950 лири за един долар. След което започна да поскъпва успоредно със спада на зелените парии и в ранната следобедна европейска търговия на 12 септември се разменяше срещу 3.8216 лири за един долар. Така лирата оглави тазгодишната класация на най-губещите валути, оставяйки далеч зад себе си мексиканското песо и британския паунд. Ако се вземе предвид и миналогодишното 17-процентно обезценяване на турските пари към щатските, лирата е "олекнала" с почти 30 процента.
Временната пауза в спада на лирата не трябва по никакъв начин да успокоява търговците, че най-лошото е зад гърба им и да насърчава инвеститорите да инвестират в турски активи. Защото множество фактори подсказват, че слабото й представяне ще продължи и през тази година.
Един от тях е инертната централна банка на Турция. Докато Федералният резерв вече навлезе във възходящ лихвен цикъл, турските централни банкери се помайват. Председателят на институцията Мурат Четинкая е под огромен политически натиск, включително и на президента Реджеп Ердоган, да подкрепя растежа, защото последните статистически данни сочат, че турската икономика е започнала да се свива за първи път за последните седем години. БВП през третото тримесечие на 2016-а се е понижил с 1.8%, а доверието на домакинствата, промишленият и кредитният растеж са паднали заради инфлационния ръст. Именно поради това, вместо да повиши лихвените проценти, за да засили валутата, централната банка намали с 250 базови пункта базовата кредитна лихва от март 2016-а насам и след това повиши с 25 базови точки лихвения процент "овърнайт" и с 50 точки лихвата по едноседмичните репо-споразумения. Това са единствените лихвени увеличения за последните три години – период, през който турската лира се обезценяваше средно с по 15% на година. През миналия месец централната банка не промени лихвите, а пазарните играчи се опасяват, че тя няма да предприеме нищо и на съвещанието си на 24 януари, въпреки че те очакват ръст от поне 150 базови пункта в рамките на три месеца, който да снеме натиска върху лирата.
Вторият фактор е инфлацията, "напомпвана" от слабата национална валута. Ръстът на потребителските цени в Турция се ускори до 8.53% през декември 2016-а или с повече от 3.5% над формулираната от централната банка целева стойност. Всъщност, тя не може да бъде достигната вече шест години поред. А стратезите на "Уникредит" очакват инфлационен ръст до 12% през тази година и препоръчват на инвеститорите да се въздържат от покупката на деноминирани в местна валута облигации. Инфлацията е огромен проблем за турското стопанство, разчитащо на чуждестранни средства за финансиране на дефицита по текущата си сметка, който се предвижда да достигне около 5% от тазгодишния БВП. Растящите цени отблъскват чуждестранните инвеститори, които се опасяват, че стойността на активите им ще бъде "изядена" от инфлацията и от слабата местна валута.
Третият фактор е корпоративният дълг. Турските корпорации, които теглиха огромни заеми в твърда валута, в момента са притиснати от набъбващи като балони чуждестранни задължения. Разликата между техния размер и стойността на активите им е скочила до рекордните 213 млрд. щ. долара през септември 2016-а. Успоредно с отслабването на лирата тези компании ще се тълпят на опашка за долари, за да обслужват дълговете си. Което, вероятно, е притиснало централната банка да се намеси на пазара на 10 януари и да намали с 50 базови пункта коефициента на задължителните банкови чуждестранни резерви, добавяйки около 1.5 млрд. щ. долара към ликвидността на системата. Както и да намали банковите кредитни лимити до 22 млрд. турски лири.
На четвърто място е отношението на турските граждани, които на 2 декември бяха призовани от президента Ердоган да защитят националната валута като "изтупат" дюшеците и всички пари от тях да превърнат в злато или в лири. Всеки, който се е подчинил на апела, вероятно е загубил поне 6.6% от спестяванията си. Официалните данни за депозитите в чуждестранна валута, обаче, показват, че малцина са се подвели от патриотични чувства, а мнозинството просто си е запушило ушите.
Петият, но може би и най-важен фактор, е политическият. Двата поредни избора през 2014-а и 2015-а, проваленият опит за преврат през 2016-а, довел до масови арести на опозиционни политици, и парламентарният вот за промени на конституцията и преход към парламентарна република, застрашават демокрацията и вещаят нестабилност, която се подклажда и от непрекъснатите атентати. А това е среда, от която инвеститорите всячески се стараят да избягат.
