Десетки законопроекти така ще си "умрат" заедно с 43-ото Народно събрание – след разпускането му те нямат шанс да бъдат гласувани и от следващите депутати. Освен ако не бъдат внесени отново и процедурата по приемането им не започне съвсем отначало – по инициатива на новото правителство или на депутати от новото парламентарно мнозинство (чието и да е то). И ще последват новите пазарлъци, които съпътстват приемането на всяка една норма в държавата. Това вече е обичайно.
Сред "покойните" закони на първо място трябва да подредим няколкото предложения за промени в Изборния кодекс и на Закона за политическите партии, свързани с референдума и с исканията на 2.5 млн. българи за нов начин за избор на депутатите и за драстично намаляване на субсидиите за партиите.
Очевидно мажоритарният избор няма да бъде допуснат у нас – поне не за попълването на следващия парламент. Политическа воля за това няма никоя от партиите, които в момента "населяват" Народното събрание. А напънът на ГЕРБ в последната минута да се опита все пак да прокара такива промени беше просто един спектакъл.
Видимо нямаше съгласие и за орязване на субсидията, особено до размера лев на глас. Партиите единодушно и без никакви спорове си гласуваха с новия закон за бюджета за 2017 г. отново по 11 лв. на избирател. После, чак като се вдигна шум, бяха внесени три проекта за промени в начина, по който да се определят субсидиите. Но целта пак бе по-скоро да се замажат очите на избирателите. Защото вносителите им прекрасно знаеха, че те няма да бъдат приети – дори само заради липсата на време преди разпускането на парламента.
Като говорим за липсата на политическа воля, да припомним и безславно оставения в забвение "антикорупционен закон" на Меглена Кунева. Той беше внесен в НС през 2015 г., но след масирания отпор на депутатите (напълно резонен впрочем) бе върнат за доработване. В началото на 2016 г. бе вкаран за втори път, но мина само през първо четене – при това "с клизма" и с обещанието, че несъвършенствата му ще бъдат оправени до приемането му на второ четене. Но проектът на Кунева така и не стигна до това "заветно" второ четене – просто защото никой не успя да го прокара в дневния ред на парламента. И бе оставен да "умре", барабар с всичките 12 предложения за поправки в текста, внесени от цели групи или от отделни депутати.
Впрочем има още един закон, който бе внесен буквално в последните дни от живота на отиващия си парламент и също ще се подреди сред "покойниците" – той бе за съхранение на чистотата при употреба и развитие на българския език. Творението на депутата от ГЕРБ Кирил Добрев със сигурност ще остане "за друг път". Но пък вече бе запомнен – основно с множеството правописни грешки, които изобилно се изливаха от проекта, предназначен уж да брани българския ни език "чист".
Отива по дяволите и проектът за ремонт на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет на 30 декември миналата година. Въпреки че е важен – защото въвежда правила от три европейски директиви, с които държавата е длъжна да синхронизира законодателството си. Пък и законът третираше престъпления, мерките срещу които стават все по-неотложни и важни: незаконният достъп и намеса в информационни системи, незаконното прихващане на компютърни данни, криминализиране на създаването на т. нар. ботнети и установяването на контрол от разстояние върху значителен брой компютри посредством заразяването им със зловреден софтуер чрез целенасочени кибернетични атаки. С този законопроект трябваше да се въведат и нови санкции за пазарни злоупотреби.
Но това далеч не е единственият законопроект на МС, който отива в историята. Същата съдба очаква и измененията в Закона за защита на конкуренцията, които трябваше да уредят как гражданите и фирмите ще търсят обезщетения за претърпените от тях вреди от непозволено увреждане, ако станат жертва на нарушения на правото на конкуренцията – включително и от незаконни картелни споразумения.
През цедката на парламента не мина и друг щекотлив проект – за промени в приватизационния и следприватизационния контрол. Те би трябвало да не позволят продажбите на "обособени части" от държавно имущество, което уж се ползва от закрила. Ставаше дума за "Агенция дипломатически имоти в страната" ЕООД, в чийто капитал са включени и резиденциите, и дипломатическите имоти у нас и в чужбина. А законът целеше "да се предотвратят "евентуални бъдещи продажби" на такива на обособени части и те също да бъдат включени в забранителния списък за приватизация.
Болезнената тема със застрояването на столичните зелени площи също не намери място в дневния ред на депутатите: промените в Закона за устройството и застрояването на Столичната община стигнаха само до първо четене. Очевидно не бе сметнат за приоритетен, за да го докарат депутатите докрай, докато още пребивават на жълтите павета.
Малцина вече си спомнят, че имаше и нов закон за физическото възпитание и спорта, който беше внесен още през август. Както и специален закон, който трябваше да уреди колективното управление на авторските права. Него МС го внесе още през март тази година, но повече нищо не се случи. Просто все едно че го нямаше.
Забравен бе и новият закон за храните.
На забрава явно е обречен и законопроектът за старите български столици, внесен от група депутати в началото на декември 2016-а. От което няма да пострада никой, но и никой няма да спечели, защото държавна политика за развитието на опазването и развитието на историческата ни памет, останала в Плиска, Преслав, Видин и Търново, пак няма да има.
Всичките тези проекти – а и още няколко пъти по толкова, заминават в архива на Народното събрание. Дали някой ще ги извади оттам, ще им отупа ли прахта и ще ги внесе ли отново – зависи от волята и интересите на следващите народни представители, които ще избираме напролет.
