Николай Ваньов
главен експерт, "Инвестбанк" АД
Редица добри новини за печалбите на основни компании насочиха индексите към силен растеж през изминалата седмица. Безспорно ключово бе изкачването на широкия измерител на американските сини чипове – индекса DJIA, на нива от над 20 000 пункта за първи път в историята. Оптимизмът и гладът за по-рискови активи оказаха силно негативно влияние върху основните държавни дългове, чиито доходности отбелязаха сериозни ръстове.
В еврозоната разпродажбите на ДЦК се превърнаха в своеобразна перфектна буря, след като ръстовете на доходностите съпроводиха планираното разширено пласиране на дългове, типично за началото на годината. Към края на седмицата десетгодишните немски бундове се търгуваха при доходност до падежа им от 0.462% и ръст от 8.4 базисни точки. Повишението при сходните по матуритет френски ДЦК бе още по-силно, след като социологическо проучване показа, че лидерката на крайнодесните – Марин льо Пен, води в надпреварата за предстоящите президентски избори, което усили политическите рискове. Десетгодишните френски суверенни дългове се търгуваха при доходност от 0.973% при седмичен ръст от 11.6 базисни точки. Въпреки това известно охлаждане на ръстовете не е изключено, след като протоколът от срещата на борда на ЕЦБ показа, че появилата се краткосрочна инфлация засега поне не представлява фактор за евентуално намаление на покупките на активи и програмата за монетарни стимули на европейската централна банка ще продължи поне до началото на 2018 година.
В периферията на еврозоната книжата също бяха засегнати от ръста на доходността. Страната, в която политическата несигурност е най-висока – Италия, се превърна в лидер на повишенията, които при десетгодишните книжа се равняваха на 12.1 базисни точки – до 2.100 на сто. Испанските книжа отново намериха подкрепа – през седмицата доходността на десетгодишните иберийски книжа се повиши само с 6.3 базисни точки – до 1.533 процента.
Във Великобритания погледите на пазарните участници бяха насочени към Върховния съд, който, донякъде очаквано, отсъди, че премиерът Тереза Мей трябва да поиска парламентарно одобрение, преди да бъде активиран чл.50 от Лисабонския договор и да започнат на преговори за напускането на ЕС. Това решение по-скоро обаче е протоколно и въпреки че ще забави началото на процеса по напускане, надали ще попречи Брекзит да се случи. На тази база след момент на позитивизъм доходностите, които търсеха инвеститорите по британските джилтове, поеха нагоре. Ръстът при десетгодишните книжа се равняваше на 3.9 базисни точки – до 1.445 на сто.
В САЩ трежъритата отчетоха слаби изменения на доходността си. Политическата несигурност отново е водеща, поне що се отнася до първите дни от президентството на Доналд Тръмп. Но активността на новоизбрания президент се възприема по-скоро за положителен сигнал. Въпреки това редица анализатори поставят под въпрос изпълнимостта на заложените в програмата на Тръмп цели за растеж, особено на фона на нарастващия бюджетен дефицит и дълг на САЩ. Движена от тези две противостоящи сили, десетгодишната доходност по трежъритата отбеляза седмичен ръст от едва 1.9 базисни точки – до 2.494 процента.
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа
