Меко казано противоречивият закон за концесиите, който беше гласуван „на галоп“ и с минимален кворум в последните дни на бившия вече парламент, вече създава грижи на новоназначеният президент Румен Радев. Еко и граждански организации излязоха на протест и го призоваха да наложи вето на норматива, да спре обнародването му и да го върне за повторно разглеждане в следващото Народно събрание.
Първо природозащитниците предупредиха, че приетият норматив е в нарушение на обществения интерес. Те изтъкнаха, че в новите процедури за възлагане на концесии, финансирането на дейностите и контрола върху тях са залегнали текстове, които от една страна не отговарят на европейската директива и от друга противоречат на нашето законодателство. Еко защитниците изтъкват факта, че законът е бил възложен от Министерството на околната среда и водите за разработване по договор чрез пряко договаряне и без конкурс на Адвокатско дружество „Бузева и партньори“ срещу сумата от над 100 хил.лева ( 85 000 лв. без ДДС). Според тях той е приет в нарушение на Закона за нормативните актове при липса на прозрачност, без провеждане на обществени обсъждания и вземане предвид на становищата, подадени от граждански организации, както и без спазване условията на обществената поръчка. Те обвиняват бившото правителство затова, че
отказало да организира обществена дискусия с авторите на закона, въпреки че еколозите са настоявали това да стане. От коалицията на неправителствените организации „За да остане природа в България“ подчертавата, че това адвокатско дружество е дългогодишен консултант на Министерство на околната среда и водите по проблемите с концесията в Национален парк Пирин. Според тях новият закон разрешава проблемите, свързани с тази концесия, не в полза на държавата а на концесионера.
Те определят норматива като нескопосана смесица от Закона за публично-частно партньорство и действащия към момента Закон за концесиите, който обаче не транспонира същността на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014-а за възлагане на договори за концесия. В него не се давали никакви гаранции, че няма да се допуска нарушаване на екологичните и други норми, както изисква директивата, подчертават в писмото си до президента природозащитниците .
И докато европейската директива разглежда концесии за строителство и услуги, в българския закон се говори и за концесия за ползване на държавна или общинска собственост (чл.6 и др.), каквато към този момент има една-единствена – концесията за ползване на защитена територия Национален парк Пирин. Според чл.150 от новия закон, ако се наложи прекратяване на концесия по вина на концесионера и той работи на загуба, държавата или общините ще трябва да възстановят стойността на всички направени разходи за инвестиции плюс всички планирани приходи.
Атакуват се и прекалено далгите концесионни срокове (от 25 до 50 години), които според еколозите също не отговарят на европейската директива, тъй като това ще доведе до затваряне на пазара, а по този начин ще бъде възпрепятствано свободното движение на услуги и свободата на установяване. (чл.34)
Другият атакуват член е 127, чрез който всички индивидуални административни актове по изпълнение на концесията ще се заявяват от концесионера и се издават на негово име. Това на практика включва и изработването и одобряването на устройствените планове,инвестиционните проекти, разрешаването и изпълнението на строителството, въвеждането на строежите в експлоатация и другите строителни книжа. Еколозите се опасяват, че по този начин концесионерът ще може да упражнява безконтролно право да владее и да се разпорежда с обекта на концесия без знанието на държавата.
Както в. „Банкеръ“ писа преди повече от месец, според чл. 136 – 140 при концесия за строителство или за ползване, с вкл. строителство, концесионерът може да увеличи с 50% възможността за придобиване на приходи от дейност, без това да повиши и размера на плащанията на концесионна такса към държавата. Освен това в нормативът никъде не се изисква отчитането на общественото мнение, когато на частни лица се възлага експлоатацията на публични строежи и услуги, както и използването на публични имоти и ресурси.
Освен природозащитниците в социалните мрежи също започна сериозна дискусия по темата. Граждани директно обвиниха законотворците в това, че са приели законът при драстично нарушаване на законите на страната ни и определиха приемането му като „арогантно, безпринципно до цинизъм, незачитане на българския обществен интерес“. И изнесоха следните факти:
„Първо: Кворум за законно заседание на парламента на 20 януари е имало само при старта на заседанието. В момента на гласуване на всеки един от текстовете на закона, кворум в залата липсва. Гласуваният Закон за концесиите е при средно присъствие в залата на Народното събрание на депутати, представляващи 31,78% от целия състав на НС, т.е. по-малко от една трета. Законът е гласуван със гласове „ЗА“ с 29,15% от целия състав на НС. Т.е. в залата при приемане на закона е имало средно 76 депутати, а законът е приет с гласовете на 70 депутати, от които 60 депутати са от ГЕРБ. Тези цифри, взети от стенограмата от заседанието на 20.01.2017 г., публикуван на страницата на НС, говорят при какво представителство е преминало гласуването и кой е силно заинтересованият и ангажиран. Стенограма от заседанието на 24.01.2017 г. към момента няма публикувана. Известна е технологията на оправдаване на вземането на такива решения – без кворум, с участие само на една малка, силно заинтересована група. И точно тази измислена технология създаде у нас, гражданите, усещането че първото място, в което законът не се зачита е Парламентът. Считаме, че Закон, който е приет само с УЧАСТИЕТО на 31,78% от депутатите, т.е. при безспорно констатиране на липса на кворум, не може да бъде допуснат до обнародване.
Второ: Законът бе внесен с мотиви, че ще отговаря на изискванията на ЕС. Но току що приетия закон противоречи на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия по отношение изискванията за максимален срок на концесията.
Трето: Налице е противоречие на текстове от Закона за концесиите, Закона за публично-частните партньорства и Директива 2014/23/ЕС, които създават възможност за нарушаване на обществения интерес, като превръщат някои от концесиите във „вечни“ без възможности за тяхното прекратяване, независимо от обществения интерес – настоящ и бъдещ, при действието на закона. Наличието на възможност за неограничена във времето концесия, както и липсата на възможности за нейното прекратяване изцяло противоречи на Европейското законодателство.
Четвърто: Българският обществен интерес бе нарушен в невиждан по своя размер ефект, което бе оправдано с безпринципна имитация на защита на европейски интерес. Приетият закон на практика създаде възможност за упражняване правата на концесионер, независимо от възвращаемостта към държавата, като правото на контрол е почти несъществуващо. Дадената от закона възможност за прекратяване на договора при констатирани загуби на концесионера, със задължение на концедентът (държавата или общините) да възстановява стойността на всички направени разходи за инвестиции е предварително заложена бомба за държавата като виновно и длъжно да плаща лице. Същия риск за държавата (общините) е на лице в заложената процедура по прекратяване на договора с недобросъвестен концесионер. Дължимите обезщетения от страна на държавата, представляващи невъзстановени разходи на концесионера за инвестиции ще бъдат в основата на невземане на решение за прекратяване на такъв договор, независимо от нарушенията на същата, тъй като обещетенията могат да се окажат непосилни за плащане. Приетите текстове, свързани с прекратяване на концесиите, са изцяло в полза на концесионерите, които работят на загуба – в този случай държавата или общините ще трябва да възстановят стойността на всички направени разходи за инвестиции плюс всички планирани приходи. Общественият интерес в тези текстове е несъществуващ.
Пето: Текстовете на приетия закон не гарантират необходимата за защита на обществения интерес чрез прозрачност и контрол върху концесионните процедури.
Шесто: Приетият закон създава условия за безсрочен и цялостен контрол на частни лица върху управлението на публичните ресурси и имоти под общото наименование „прилежащи“, без никакви условия за начина, по който ще се контролира и овъзмездява това, пише в подписката на гражданите.
Изрази се и категоричното становище, че това на практика е един олигархичен закон, който защитава конкретни интереси. Така гражданското общество подложи на този първи тест новия президент. И със сигурност реакцията му ще определи отношението на много хора към него – и при действие и при бездействие от негова страна.
