Противоречивият Закон за концесиите, за който в. "БАНКЕРЪ" предупреди още преди месец, че ще бъде гласуван „на галоп“ (както и стана) в последните дни на вече бившия парламент, развихри страстите. Приетият на ръба на кворума норматив създаде грижи на новия президент Румен Радев и той беше принуден да наложи вето.
Еко- и граждански организации излязоха на протест и го призоваха да наложи вето на норматива, да спре обнародването му и да го върне за повторно разглеждане от следващото Народно събрание.
Природозащитниците предупредиха, че
той нарушава обществения интерес
Изтъкнаха, че в новите процедури за възлагане на концесии, за финансирането на дейностите и контрола върху тях са залегнали текстове, които, от една страна, не отговарят на европейската директива, а противоречат и на нашето законодателство. Екозащитниците изрично подчертават факта, че Министерството на околната среда и водите е възложило разработването му чрез пряко договаряне и без конкурс на Адвокатско дружество „Бузева и партньори“ срещу сумата от над 100 хил. лв. (85 000 лв. без ДДС). Според тях това е нарушение на Закона за нормативните актове, разработен е при пълна липса на прозрачност, не са провеждани обществени обсъждания и не са взети предвид становищата на гражданските организации.Те обвиняват бившото правителство заради отказа му да организира обществена дискусия с авторите на закона въпреки настояването на еколозите. От коалиция „За да остане природа в България“ подчертават, че това адвокатско дружество е дългогодишен консултант на Министерството на околната среда и водите и по проблемите с концесията в Национален парк "Пирин". А според тях новият закон разрешава проблемите, свързани с тази концесия, не в полза на държавата, а на концесионера.
Те определят норматива
като нескопосана смесица
от Закона за публично-частно партньорство и действащия към момента Закон за концесиите. Нормативът обаче не транспонира същността на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014-а за възлагане на договори за концесия. В него не се давали никакви гаранции, че няма да се допуска нарушаване на екологичните и други норми (както изисква директивата), подчертават в писмото си до президента природозащитниците.
И докато европейската директива разглежда концесии за строителство и услуги, в българския закон се говори и за концесия за ползване на държавна или общинска собственост (чл.6 и др.). Екозащитниците се съмняват в коректността на нормата на чл.150 от новия закон, която предвижда, ако се наложи прекратяване на концесия по вина на концесионера и той работи на загуба, държавата или общините да възстановят стойността на всички направени разходи за инвестиции, плюс всички планирани приходи. А така на практика се "бетонира" концесионерът, който ако предяви своите финансови претенции от това, може да фалира всяка по-малка община.
Недоволство у тях пораждат и прекалено дългите концесионни срокове (от 25 до 50 години). Според еколозите те освен че не отговарят на европейската директива, ще доведат и до затваряне на пазара и ще възпрепятстват свободното движение на услуги и свободата на установяване.
Другият атакуван член е 127, чрез който всички индивидуални административни актове по изпълнение на концесията ще се заявяват от концесионера и ще се издават на негово име. Това на практика включва и изработването и одобряването на устройствените планове, инвестиционните проекти, разрешаването и изпълнението на строителството, въвеждането на строежите в експлоатация и другите строителни книжа. Еколозите се опасяват, че по този начин концесионерът
ще може да упражнява безконтролно право
да владее и да се разпорежда с обекта на концесия без знанието на държавата.
Както в. "БАНКЕРЪ“ вече писа, според чл.136-140 при концесия за строителство или за ползване концесионерът може да увеличи с 50% възможността за придобиване на приходи от дейност, без това да повиши и размера на плащанията на концесионна такса към държавата. Освен това в норматива никъде не се изисква отчитането на общественото мнение, когато на частни лица се възлага експлоатацията на публични строежи и услуги, както и използването на публични имоти и ресурси.
Скандалът около "претупания" закон набра скорост и в социалните мрежи. Там също започна сериозна дискусия по темата. Граждани директно обвиниха законотворците, че са приели закона при драстично нарушаване на законите на страната ни. И определиха приемането му като „арогантно, безпринципно до цинизъм незачитане на българския обществен интерес“. Те също поискаха от президента да наложи вето, като се аргументираха със следните изнесени факти:
Кворум за законно заседание на парламента на 20 януари е имало само в началото на заседанието. В момента на гласуването на всеки от текстовете на закона кворум в залата не е имало. Гласуваният Закон за концесиите е при средно присъствие в залата на Народното събрание на депутати, представляващи 31.78% от целия състав на Народното събрание, т.е. по-малко от една трета. Законът е гласуван с гласове „за“ с 29.15% от целия състав на парламента. С други думи, в залата при приемане на закона е имало средно 76 депутати, а законът е приет с гласовете на 70 депутати, от които 60 са от ГЕРБ. Тези числа са взети от стенограмата от заседанието на 20 януари и красноречиво говорят при какво представителство е преминало гласуването и кой е силно заинтересованият и ангажиран с него, се подчертава в своеобразната подписка, организирана в социалните мрежи. Там се казва още, че е известна технологията на оправдаване на вземането на такива решения (без кворум) с участие само на една малка, силно заинтересована група. Гражданите апелират президентът да вземе предвид факта, че закон, който е приет само с УЧАСТИЕТО на 31.78% от депутатите, не може да бъде допуснат до обнародване.
Освен това законът е внесен с мотиви, че ще отговаря на изискванията на Европейския съюз. Но на практика той противоречи на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014-а за възлагане на договори за концесия по отношение на изискванията за максимален срок на концесията.
Приетите текстове противоречат на текстове от Закона за концесиите, Закона за публично-частните партньорства и Директива 2014/23/ЕС, които създават възможност за нарушаване на обществения интерес, като превръщат някои от концесиите във „вечни“ без възможности за тяхното прекратяване, независимо от обществения интерес – настоящ и бъдещ, при действието на този закон. Наличието на възможност за неограничена във времето концесия, както и липсата на възможности за нейното прекратяване изцяло противоречат на европейското законодателство.
С протеста си не само еколозите, но и голяма част от гражданското общество на практика подложиха на този първи тест новия президент и той го издържа.В късния следобед на 2 февруари Радев отсече: "законът остава грижа на следващия парламент." Според него пораженията от спирането му ще бъдат много по-малки от тези, които той може да нанесе.
