Милиони левове на държавата продължават напълно безнаказано да изтичат в канала вследствие на чиновническото безхаберие, разпростряло пипалата си из всички разклонения на властта.
Става дума за огромните задължения, натрупани от неплатените съдебни такси и разноски, които граждани и фирми дължат на съдебната власт. В момента те възлизат на над 760 млн. лева. За всеки лев от тях е издаден изпълнителен лист, който е пратен за събиране в Националната агенция за приходите (НАП). Но парите не са събрани. Нещо повече – заради изтеклите давностни срокове, в които е било възможно дълговете да бъдат събрани принудително, хиляди длъжници вече са "чисти", а борчовете им са били на практика "опростени" от държавата. Но няма законодателни промени, които биха могли да "развържат" този възел – за депутатите той очевидно не е толкова важен. Отгоре на всичко бюджетът плаща от година на година повече, за да покрива все по-скъпата издръжка на съдебната власт. А като за капак прокуратурата о
тказва да разследва и да каже ясно защо всичко това е така и дали има виновен.
Несъбраните съдебни разноски са своеобразен тунел "Ечемишка" в правосъдната система – те са потънали в един порочен кръг от безхаберие, в който всяка година държавата (т.е. всички ние, данъкоплатците) губи милиони от парите си. Единствената разлика е, че все още не сме започнали да мрем от това.
За невъзможността (или нежеланието) на НАП да събира съдебните вземания "Параграф 22" пише от години. Още през 2014 г. заместник-председателят на Върховния касационен съд Красимир Влахов в прав текст обяви, че "повече от четири години НАП отказва да събира сумите, които гражданите дължат на съдилищата". И обвини публичните изпълнители, че са "забравили" по кашоните хиляди изпълнителни листове, докато възможността за принудително изпълнение по тях се загуби по давност. Тогава (за пореден път) бе разяснено, че проблемът идва от споровете какъв вид държавно вземане са съдебните задължения – частно или публично. И съответно – кой трябва да ги събира: НАП или съдебните изпълнители? Тезата на НАП беше, че събирането на тези задължения не е нейна работа, а съдилищата твърдят, че е точно обратното. Колкото и безсмислен да изглеждаше този спор, защото и в двата случая става дума за дължими на държавата пари, той беше твърде сериозен. Защото ако тези вземания се събират от частни съдебни изпълнители, съдилищата трябва да плащат такси за образуването на делата и задвижването на производствата срещу длъжниците. А такива пари не бяха предвидени в бюджета им. Затова ВКС поиска промени в Закона за частните съдебни изпълнители, които да дадат възможност съдилищата да не плащат авансово таксите на ЧСИ за образуване на дела и проверки на имуществото на длъжниците.
Такова изменение в закона така и не беше направено. Междувременно обаче несъбраните задължения към съдилищата продължиха да се трупат. През май 2015 г. стана ясно, че НАП има да събира в полза на съдебната власт впечатляващата сума от 746 млн. лева. Но туткането продължи. Нещо повече – пак по това време финансовият министър Владислав Горанов намекна, че НАП има други приоритети и борчовете към съда не са сред тях.
ВСС пък реши да търси начин да ги събира чрез частните съдебни изпълнители и потърси споразумение с тяхната камара. Само че явно и това не помогна, защото сумата на несъбраните вземания просто… продължи да расте.
Така се стигна до септември 2016 г., когато след поредния скандал (предизвикан от писмото от тогавашния шеф на Софийския районен съд Методи Лалов, от което се разбра, че 7987 от изпълнителните дела срещу длъжници на съда за суми от над 5.4 млн. лв. са били прекратени заради изтеклата им давност) ВСС реши да се обърне към прокуратурата. И поиска да се извърши разследване – дали пък не става дума за престъпления по служба, или за безстопанственост, допуснати от длъжностни лица. И Софийската градска прокуратура наистина образува такава проверка. Която протече дълго и безславно – както обикновено.
А междувременно излезе и новата "справка", от която и в началото на 2017 г. се видя, че при цялата "деятелност" на държавата да преустанови това безобразие несъбраните задължения към Темида са скочили още и вече са надхвърлили 760 млн. лева…
Тук бихме искали да уточним, че място за сиромахомилство в случая няма, защото съдебните вземания са точно толкова държавни и точно толкова дължими, колкото са данъците, осигуровките или местните такси: и за тях никой никого не пита дали има пари и дали не му трябват за друго. Те просто се събират, ако не става с добро – принудително. Затова въпросът не е в това дали трябва да се плащат, а защо парите не влизат в бюджета. Защото е очевидно, че в крайна сметка държавата губи публичен финансов ресурс – нещо, за което в нормалните страни обикновено хвърчат оставки или се правят уволнения.
Но у нас никога не се случва така. И затова едва ли някой бе изненадан, когато миналата седмица (на 9 февруари) стана ясно, че прокуратурата е прекратила проверката за действията на служителите в НАП, поискана от ВСС. От дебатите се разбра, че наблюдаващият я прокурор е отказал да образува досъдебно производство по случая. С мотива, че нямало данни за престъпление – не били открити отклонения от дължимото поведение на длъжностни лица от НАП, нито пък данни, че те са нарушили или поне не са изпълнили служебните си задължения. Няма констатации и за престъпно бездействие, допуснато и от който и да било друг служител или орган в държавата…
Така стигаме и до равносметката след всичките тези години на спорове, прехвърляне на топката и нищоправене: виновни за безобразието със загубените милиони няма. Отново. А изтичането на пари през пръстите ни явно ще си продължи напълно безпрепятствено. .
Тук просто е така…
To be continued…
Че НАП не влага особени усилия в събирането на вземанията на съдебната власт се видя и от постановлението на прокуратурата, с което бе сложена точка на проверката по случая с несъбраните съдебни такси, глоби и разноски. Според данните в него длъжниците на Темида само в София са 10 966 на брой. Но едва по 577 от образуваните срещу тях изпълнителни производства е била изискана справка за имотното състояние на хората и фирмите, които дължат пари на съда – това са едва около 5% от всички. Още по-малко се оказват делата, по които са наложени обезпечителни мерки (запори и възбрани), за да се гарантира бъдещото събиране на вземанията – такива обезпечения са поискани едва по 394 дела. На този фон е повече от странно как е било установено, че 36% от длъжниците нямат на свое име имущество и не получават доход, който да може да им бъде удържан, отбеляза членът на ВСС Елка Атанасова.
Само че на заседанието на ВСС се оказа, че май и прокуратурата не си е давала много зор. Защото, пак според Атанасова, по делото са разпитани общо четирима свидетели – по двама от ръководството на НАП и от Софийския районен съд и са изискани справки от двете ведомства. Според нея разследването категорично не е установило фактите по казуса в пълнота.
На 9 февруари членовете на пленума на ВСС трябваше да приемат "за сведение" новината за отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство. Само че с неслучвало се отдавна мнозинство (16 гласа) те решиха да го обжалват. Така че темата ще има своето продължение.
