Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Търговците все още не могат да откъснат очи от американската сцена. Те вече почти не се интересуват от толкова дъвкания предстоящ BREXIT, а още по-малко от отново появилия се на хоризонта GREXIT.
В края на миналата седмица Тръмп обяви, че обещаното сериозно окастряне на данъчното бреме за щатските компании изобщо не е било предизборна партенка, а ще се случи съвсем скоро. Цените на корпоративните книжа и на долара автоматично се изстреляха нагоре, а цените на държавните облигации поеха в обратна посока. Индексът DJIA удари ново рекордно високо ниво от 20.200 пункта, не достигани досега в дългогодишната история на борсовата търговия на най-голямата световна икономика.
В средата на тази седмица точно преди речта на председателката на Фeд, в която се очакваше да обяви не дали, а кога ще вдига лихвите, излязоха бомбастично по-добри от очакваното данни и за промишлеността, и за ръста на инфлационните процеси. Данните отново подкрепиха цената на долара и на акциите.
Дилъри и инвеститори единодушно решиха, че при така създалите се обективни предпоставки лихвите ще растат по-бързо от очакваното и отново се втурнаха да купуват долари и акции на щатски компании. Доларът достигна едномесечен връх, а индексът DJIA счупи нов световен рекорд, надскачайки 20.500 пункта.
За да финансират покупките на корпоративни книжа, търговците разпродадоха държавните си облигации. Цената на 10-годишните щатски държавни облигации се срина с 2 долара за последната седмица. Немските им събратя пък загубиха 1 евро от стойността си.
Цените и на българските книжа паднаха, но този акт бе смекчен от нарасналото доверие в страната ни. Котировките на CDS (Credit Default Swap) се понижават, което ще рече, че рисковите премии, начислявани при калкулациите на цената на книжата ни, намаляват и при равни други условия цената им би трябвало да се повиши. При 5-годишните и 10-годишните облигации котировките достигнаха тригодишно дъно от съответно 115 и 155 базисни точки.
Ето защо цените на еврооблигационните ни емисии се понижиха само с по 25 до 45 евроцента, а доходността им се повиши с по 2 до 4 базисни точки. Инвестицията в най-дългосрочните ни книжа с падеж 2035 г. вече ще носи 3.30% годишна възвръщаемост, по-високо спрямо от предишната седмица с 3.26%, т.е. с 4 базисни точки. Емисиите ни с падежи през 2028 г. и 2027 г. също станаха по-доходоносни. Покупката им вече носи съответно 2.40% и 2.22% годишна доходност. По-краткосрочните ни книжа с падежи през 2024 г., 2023 г. и 2022 г. вече се търгуват при 1.66%, 1.24% и 0.87% на годишна база.
През последната седмица не е сключена нито една сделка с ДЦК на вторичния междубанков пазар. Фактът, че през последния месец са сключени сделки с книжа от едва 9 от 27-те емисии ДЦК в обращение, говори сам по себе си за слабата ликвидност на пазара ни – следствие от липсата на достатъчно книжа. Тя няма да се подобри и след продажбата на предвидените за реализация на първичен пазар в понеделник книжа с номинална стойност 60 млн. лева. Те са от облигационна емисия с падеж след 4 години, която се пуска за първи път в обращение. С нея продадените от Министерството на финансите от началото на годината ДЦК ще достигнат общ номинал от 110 млн. лв., но изплатените на първичните дилъри и на техни клиенти суми по падежи на главници на ДЦК достигнаха 800 млн. лева. До момента не е обявен емисионен календар за месец март и има голяма вероятност да не се и публикува. Книжа през идния месец няма да се емитират – най-вероятно защото се очаква тенденцията на отчитане на бюджетни излишъци да продължи.
